2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
С., 09,10,2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1624/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 95 от 15.01.2015г. по т. д.4530/14г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба – [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, е възпроизвела текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният въпрос е формулиран от касатора – „ за началната дата на неплагежоспособността”. Поддържано е, че въззивния съд разрешил и „ процесуалноправен въпрос, като отказал да назначи исканата съдебно- оценителна експертиза, която да се произнесе относно пазарната стойност на дълготрайните материлани активи на дружеството [фирма]” Страната е направила в тази връзка оплакване за неправилност и допуснати процесуални нарушения от съда, поради това, че не бил обсъдил заключението на вещото лице, за това, че стойността на имуществото на длъжника, превишава размера на паричните му задължения. Страната е посочила още, че въпросът за началната дата на неплатежоспособността бил решен в противоречие с трайната практика на ВКС – цитирано и приложено е решение №115/10г. на ВКС, ІІ т.о. Касаторът е възпроизвел и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е обосновал с три формулирани въпроса – „ При установяване от заключението ….на приетата от СГС тройна експертиза, че след датата на неплатежоспособността … доверителят ми е извършил плащания към молителя общо в размер на 179995.16лв.следва ли да се приложи чл.76 от ЗЗД и да се приеме че процесната фактура – е изцяло погасена …. И след като след януари 2011 г. ответникът е извършил към молителя плащания в общ размер 82951.64лв. … следва ли да се приеме че е неплатежоспособен”. Поставен е и въпроса – „ може ли да се приеме за реална доставката по фактура № [ЕГН]…”. В заключение след поставянето на тези въпроси е посочено, че предвид важността им и засягането на теми „ относно нововъведената функция на съда с новия ГПК” решението следвало да бъде допуснато до касационен контрол. Други доводи не са развити.
Касаторът е посочил, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,което е обвързал с наличие на противоречие при разрешаване на въпроса „ за началната дата на неплатежоспособността” Това противоречие е било обосновано с оплакването, че въззивният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не уважил искането за назначаване на експертиза и с доводи за това, че не бил обсъждал същите обстоятелства залегнали и в първоначално изготвената пред първата инстанция експертиза.Така е обосновано общо противоречие / доколкото други доводи не са посочени / с решение №115/10г. на ВКС, ІІ т.о. Поставеният от касатора въпрос е фактически и общ,неконкретизиран във връзка с решаващите мотиви на въззивният съд, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Същият не се изяснява и с изложените оплаквания за неправилност на съдебния акт, в контекста на защитната теза на касатора, спрямо която е бил и адаптиран към решението на ВКС. В тази връзка, дори и са се приеме, че така поставен въпросът е релевантен, не е налице и обосноваване на противоречие с посоченото решение, тъй като, то е постановено при различна фактическа обстановка, от която са изведени и различни правни изводи. По принцип, въпросите свързани с наличие на фактическите предпоставки за откриване производство по несъстоятелност и конкретното им интерпретиране, съобразно установеното по спора, винаги е обусловено от конкретни специфични за всяко дело факти, което прави и цитирания акт ирелевантен за установяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед данните по делото и доколкото съдът не е приемал нищо различно от така посоченото в цитираната от касатора практика, досежно правната дефинитивност на предпоставките по чл.608 ТЗ. Освен това следва да се има предвид, че във въззивната жалба не са поддържани изрични оплаквания във връзка с определената от първостепенния съд началната дата на неплатежоспособност, поради което и въззивният съд не се е произнасял по оплакванията в тази връзка.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле и на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Следователно, трите формулирани от касатора въпроса като фактически, а не правни не установяват наличие на общо основание и тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да изложи съображения,за това че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че поставените фактически въпроси били „ важни” за материята на доказване в процеса, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване, нито за формирана при неправилно приложение на закона практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 15.01.2015г. по т. д.4530/14г. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: