О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 13.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. Х. от гр. П., ч. пълномощника си адв. Г от АК-Пазарджик, против въззивно решение № 291 от 12.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1166/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 105 от 08.11.2007 г. на Пещерския районен съд, постановено по гр.д. № 142/2004 г., с което е уважен предявеният от Д. И. Х. срещу “Б” А. гр. П., иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 1647, 70 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо в размер на 107 дни, за периода от 25.06.2001 г. до 09.10.2006 г. С обжалваното решение искът е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен иска по чл. 224, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар и неточно формулиран същият може да бъде конкретизиран по следния начин – след като разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ признава за трудов стаж и времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа, това поражда ли право и на платен годишен отпуск за този период. Поддържа, че с обжалваното решение разпоредбата е приложена неправилно, затова поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба, “Б” А. , гр. П., ч. пълномощника си адв. В от АК-Пазарджик, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Не претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 224, ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Жалбоподателката е претендирала изплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 107 дни, за периода от 25.06.2001 г. до 09.10.2006 г., обхващащ времето от уволнението, признато за незаконно, до възстановяването й на работа, в размер на 1647,70 лв. Искът е отхвърлен като въззивният съд е приел, че през исковия период ищцата не е престирала труд за ответното дружество. Посочил е, че правото на платен годишен отпуск възниква в полза на лица, които през съответната година са предоставили работната си сила в полза на работодателя. Фикцията на чл. 354, т. 1 КТ, според която времето от уволнението до възстановяването на лицето се признава за трудов стаж, въпреки, че в този период трудовото правоотношение не съществува, според съда не дава право на ищцата на платен годишен отпуск за същия период, затова и претендираното обезщетение като заместваща престация спрямо реално ползване на платен отпуск не се дължи.
Настоящият съдебен състав намира, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос от материалноправно естество, който с обжалваното решение е разрешен съобразно утвърдената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 354, т. 1 КТ, която е в смисъл, че периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работника или служителя се признава за трудов стаж/чл. 354, т. 1 КТ/, но не поражда право на платен годишен отпуск и не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период. Това е така, тъй като правото на платен годишен отпуск е последица от престиран труд за работодателя и има за цел възстановяване на работната сила. Затова при възстановяване на работа, платеният годишен отпуск се определя отново с оглед на реално полагания труд занапред. В този смисъл са решенията на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд по гр.д. № 2587/2003 г., гр.д. № 562/2003 г. и гр.д. № 3128/2008 г., последното постановено по реда на чл. 290 ГПК. При наличието на тази съдебна практика повдигнатия правен въпрос по приложението на чл. 224, ал. 1 и чл. 354, т. 1 КТ и по-конкретно признаването на времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа за трудов стаж, поражда ли право и на платен годишен отпуск за този период, няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 12.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1166/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2430/21.07.2009 г. на Д. И. Х. от гр. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: