О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр. София 07.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 752 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. И. П. – встъпил на осн.чл.120 от ГПК/отм./ в правата на починалата първоначална ищца М. К. М. срещу решение № 134/28.01.2010 г. по гр.дело № 588/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 5/16.08.2006 г. по гр.дело № 485/2002 г. на Районен съд гр. К. и вместо него е отхвърлен предявения от първоначалната ищца М. К. М. в хода на делото и заместена на осн.чл.120 от ГПК/отм./ от жалбоподателя П. П. и М. И. К. против М. И. Б., Л. Д. И., И. Д. И., Г. Л. С. – починала в хода на делото и оставила наследници Л. Д. И. и И. Д. И. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателката на ищците М б.ж. на с. И., поч. на 02.02.98 г. е била собственик на земеделска земя с площ от 1530 кв.м., находяща се в землището на с. И., м.”Л”, която земеделска земя е била част от притежавана и внесена в ТКЗС от същата наследодателка през 1956 г. нива цялата от 2.6 дка в същата местност и която площ понастоящем е включена във възстановен на ответниците в стари реални граници имот № 0* по КВС, целия от 2.100 дка. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за същността на влязлото в сила решение на ПК – сега ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост върху земеделски имот, като стабилен административен акт, който не може да бъде отменен с последващо решение на ПК и при наличие на такива решения съдът следва да прогласи нищожността на второто решение на ПК, без да се произнася по същество на делото. Този въпрос според жалбоподателя е решен в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на останалите съдилища. В изложението са цитирани следните решение: решение № 635/10.07.2008 г. по гр. д. № 213/07 г. на ВКС III г.о., решение № 1246/30.12.2008 г. по гр. д. № 2754/07 г. на ВКС III г.о., решение от 04.12.07 г. по гр. д. № 482/06 г. на Софийски окръжен съд.
Ответницата по жалбата М. Б. , чрез адв. пълномощника Ст. Г. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на въззивната жалба по същество.
Останалите ответници по жалбата – Л. Д. и И. И. не са изразили становище по жалбата.
Производството пред ВКС е второ поред след отмяна на решение от 21.04.2007 г. по гр.дело № 2588/2006 г. на Пловдивския окръжен съд с решение № 45 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 5681/2007 г. на ВКС III г.о.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ от първоначалната ищца М. К. М. в хода на делото и заместена на осн.чл.20 от ГПК/отм./ от наследниците жалбоподателят П. И. П. и М. И. К. е неоснователен. За да направи този извод съдът е приел, че наследодателката на първоначалната ищца М. Х. починала на 02.08.98 г. заявила за възстановяване нива от 2.6 дка в м.”П” в землището на с. И. и с решение на ПК гр. К. № 1413/14.03.95 г. имота е възстановен в стари реални граници в същата местност, която е идентична с м.”Л” без да са посочени границите на имота и без скица към решението. С последващо решение № 14271/27.06.2000 г. е допълнено и изменено първоначалното решение, като по т.1-ва от заявлението е възстановено право на собственост върху посевна площ от 2.013 дка в м.”Л”, представляващ имот № 0* по КВС. Решението е издадено на осн.чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ и е придружено със скица.
Прието е, че ответницата по иска М. Б. , като наследник на Ц. и И. И. заявила за възстановяване в м.”Л” на с. И. земеделски земи – овощна градина от 5 дка, две ниви от по 2 дка и нива от 10.600 дка, общо 19.600 дка. С решение на ПК гр. К. № 1415/20.03.95 г. на наследниците на Ц. и И. И. е възстановено право на собственост в стари реални граници в м.”Л” върху няколко земеделски имоти – нива от 10.600 дка, нива от 2 дка, овощна градина от 5 дка, рози от 2 дка – общо 19.600 дка, като граници не са посочени и не е издадена скица. С последващо решение № 14273/19.2.2001 г. за допълване и изменение на първоначалното решение е възстановено право на собственост в стари реални граници върху посевна площ от 2.100 дка в м.”Л” на с. И., представляващо имот № 0* по КВС. С решение № 14273/03.05.2001 г., издадено на осн.чл.18ж от ППЗСПЗЗ е изменено решение № 1415/20.03.95 г. на наследници на Ц. и И. И. и в м.”Л” са възстановени и имотите – посевна площ от 4.064 дка, от 1.001 дка, от 11.812 дка и от 0.936 дка.
Прието е от съда, че наследодателката на първоначалната ищца М. Х. е придобила имота по наследство от починалия си съпруг К, а след смъртта си го е оставила в наследство на единствената си дъщеря – ищцата М. С. на наследодателката Х на основание извършена съдебна делба-спогодба от 05.07.1949 г., получил в дял имот в м.”Л” от 2.3 дка. След смъртта му съпругата М наследила имота и с молба-декларация го внесла в ТКЗС през 1956 г.
Съдът е приел, че е налице правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ с оглед твърденията на ищците, че част от 1530 кв.м. от заявената нива за възстановяване и притежавана от наследодателя им към 1956 г. от общо 2.6 дка е включена във възстановен на ответниците имот с № 0* по КВС.
Като е обсъдил заключението на изслушаната от въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото СТЕ, съответно останалите съдебнотехнически експертизи и е възприел първата експертиза съдът е направил извода, че не е установено местоположението спрямо КВС на притежавания от наследодателката на ищците имот към 1956 г. и заявен за възстановяване в стари реални граници. Според съда не не е установено част от този имот да е възстановен на ответниците по иска. При тези съображения съдът е отхвърлил предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ като неоснователен.
Съдът намира, че поставеният правен въпрос от жалбоподателите за същността на решението на ОСЗ като стабилен административен акт и че при последващо решение, което отменя първоначалното съдът следва да прогласи нищожността на второто решение на ОСЗ без да се произнася по съществото на делото не е решаван от въззивния съд с обжалваното решение и не е от значение за изхода на спора. Правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В конкретния случай решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция е обоснован с липсата на данни за точното местоположение на спорния имот. Следователно поставеният правен въпрос не се включва в обхвата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а това е основната предпоставка, обуславяща преценката за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение на ПОС.
Цитираните решения от жалбоподателя на отделни състави на ВКС и на Софийски окръжен са по приложното поле на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ. Решенията не са постановени по идентични или сходни хипотези. Правните изводи на съдебните състави по основателността на исковите претенции са различни с оглед установените по всяко от делата различни факти. Освен това в нито едно от посочените решения не е решаван поставеният правен въпрос от жалбоподателите относно същността на решенията на ПК-сега ОСЗ като стабилни административни актове. А за да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 от ГПК следва правният въпрос, от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато в случая жалбоподателят не е посочил. Основанието за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Както се посочи в цитираните решения на състави на ВКС и на СОС не е решаван въпроса за същността на решенията на ПК – сега ОСЗ.
С оглед на посоченото се налага извода за липса на основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение на ПОС по чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 134 от 28.01.2010 г. по гр.дело № 588/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: