2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
С., 10,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 627 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. предприемачески холдинг ЕООД-С. против решение № 123/25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1661/2009 г. на С. АС в частта, с която, като краен резултат, касаторът е осъден да заплати на Б. Б. ЕООД-С. сумите: 153 728.48 лв. възнаграждение за С., 137 348.70 лв. неустойка по т.75 по договор от 20.12.2006 г., 30 745.70 лв. начислен 20% ДДС върху възнаграждението за С. в периода февруари-март 2007 г., на основание чл.266,ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че материалноправния въпрос за фактическия състав на чл.92 ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираният въпрос е твърде общ и подробно изяснен в теорията.
Основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-т.2 ТР 1/2009 ОСГКТК. Касаторът не е посочил такава практика.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. Не са представени такива влезли в сила решения. Представено е едно решение на В. АС, за което няма данни да е влязло в сила.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни от които зависи ангажирането на отговорността на възложителя за неустойка, е въпрос по основателността на този иск, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 123/25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1661/2009 г. на С. АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: