2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 73
гр. София, 10.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6216 / 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. И. Н. чрез процесуалния представител адв. Сл.М. от Адвокатска колегия П. е обжалвал въззивното решение на Плевенския окръжен съд. № 272 от 02.06.2015г. по гр.д.№ 168/2015г.
Ответницата Д. Ф. Ф. чрез процесуалния пълномощник адв. В.П. от Плевенската адвокатска колегия, е подала отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че в изложението за допускане на касационното обжалване не са обосновани предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на касатора в изложението за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Плевенския окръжен съд е потвърдил решението на Плевенски районен съд № 889-I от 09.06.2014 г по гр. д. № 498/2014 г , с което Е. И. Н. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Д. Ф. Ф. владението на ? идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], ул. „А. „Й. Т.” № 24 с площ от 350 кв. м., , представляващ имот ІІІ- 9132 в стр. кв. 31 по плана на [населено място], ведно с целия втори етаж от жилищна сграда и ? идеална част от тавана и мазата. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственник на процесния имот, придобит от нея по дарение с нот.акт № 92/2002г. на нотариус Ваня П. с район на действие Плевенския районен съд , а ответникът владее имота без основание. Съдът е изложил съображения, че праводателите на ищцата са били собственици на имота, независимо, че при сключването на договора са се легитимирали със стар нотариален акт, защото ответникът на когото е бил дарен имота от същите праводатели, впоследствие им го е продал и не е доказано неговото твърдение, че не е подписал нотариалния акт за продажба.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на касатора в изложението за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Правният интерес от провеждането на ревандикационен иск се извежда от твърденията на страната, а не от документите, с които тя представя, които са относими към основателността, а не към допустимостта на иска. При твърдения на страната, че е собственик на процесния имот и че той се ползва без основание от ответника, правен интерес от предявяването на иска е налице, независимо от обстоятелството, че праводателите на ищцата са се легитимирали пред нотариуса със стар нотариален акт. Ето защо не е налице съмнение за допустимостта на производството и по този правен въпрос касационното обжалване не следва да се допуска.
Не е относим към правилността на решението втория правен въпрос за наличието на обстоятелствата по чл. 79 ЗС, защото такова правоизключващо възражение не е правено от ответника. Според изричната разпоредба на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, ето защо съдът не е имал нито право нито задължение да се произнася по евентуално невъведено от ответника – касатор оригинерно придобивно основание. Съдът съгласно чл. 146 ал.2 ГПК е длъжен да укаже на ответника с доклада по делото, само необходимостта да посочи доказателства за твърдените от него факти, но не и за защитните средства, с който той може да се брани срещу предявения иск.
С оглед на изложеното поради липса на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК направените разноски , поискани своевременно с отговора на касационната жалба и доказани с представения договор за правна защита и съдействие от 29.10.2015г., от който е видно, че е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 272 от 02.06.2015г. по гр.д.№ 168/2015г.
ОСЪЖДА Е. И. Н. да заплати на Д. Ф. Ф. сумата 600 лв. /шесттотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: