2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 11.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3427 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците Винона 1837 Г., Федерална Република Германия, [населено място], Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, Федерална Република Германия, [населено място], У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, А., [населено място], Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ц. И. П. – филиал за Германия, Федерална Република Германия, [населено място] на М. и Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия, акционерно дружество, [населено място] на М. /наричани заедно Съзстрахователи/, всички чрез процесуален представител адв. Ю. А. С. срещу определение № 205 от 08.07.2014 г. по в. т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е оставена без уважение подадената от тях молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението на Софийски апелативен съд поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че въззивният съд не е съобразил, че посочените юридически лица са участвали във въззивното производство като въззиваеми предвид подадената въззивна жалба от ищеца срещу решението на първоинстанционния съд изцяло в отхвърлителната му част. Релевират доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е заявено своевременно и в съдебно заседание на 27.03.2014 г. са представени доказателства за плащането му – по фактура № 00000000382/06.01.2014 г. на стойност 5 300 евро с левова равностойност 10 365.90 лв., фактура № 0000000000424/10.03.2014 г. на стойност 7 500 евро с левова равностойност 14 668.73 лв. и нотификация от обслужващата банка. Частните жалбоподатели поддържат, че плащането на адвокатското възнаграждение е осъществено от М. М. Клеймс Сървиз Г. от името и за сметка на всички съзастрахователи, за което обстоятелство е представено споразумение между М. М. Клеймс Сървиз Г. и А. Г. Корпорейт § С. АД, действащ от името и за сметка на всички съзастрахователи; приложеният списък е представен и разноските са поискани от името на всички съзастрахователи – въззиваемите и въззивника А. Г. Корпорейт § С. АД; без значение по отношение на присъждането на разноски е дали има уговорка между въззиваемите и въззивника А. Г. Корпорейт § С. АД относно разпределението на разноските между тях, тъй като отговорността за разноски произтича от разпоредбата на чл. 78 и сл. ГПК. Молят определението да бъде отменено и ищецът – въззивник да бъде осъден да заплати на частните жалбоподатели – въззиваеми претендираните разноски.
Ищецът [фирма], [населено място] /въззивник в производството пред Бургаски апелативен съд/ чрез процесуален представител адв. д-р В. Ч. П. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение по следните съображения: поради това, че въззивната жалба на [фирма] е връчена на въззиваемите А. Г. Корпорейт § С. АД, Винона 1837 Г., Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Ц. И. П. – филиал за Германия и Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия на 31.01.2014 г., очевидно е, че фактура № 382 от 06.01.2014 г. на стойност 5 300 евро с левова равностойност 10 365.90 лв. няма връзка с въззивната жалба на ищеца; поради това, че въззивната жалба на А. Г. Корпорейт § С. АД е подадена с вх. № 19273 на 11.11.2013 г., логично е, че плащането е направено само в полза на А. Г. Корпорейт § С. АД, а не в полза на всички; нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство са представени доказателства относно размера на договореното възнаграждение за процесуално представителство на всеки отделен въззиваем; претендираната сума е заплатена и от името и за сметка на А. Г. Корпорейт § С. АД, който едновременно е въззивник и въззиваем и не е подал молба по чл. 248 ГПК, нито е ясно какъв е размерът на неговия дял от възнаграждението; частните жалбоподатели и техните процесуални представители не са сключили договори за правна помощ и не са определили размера на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен ответник; не са представени доказателства, че претендираните суми се отнасят единствено до адвокатско възнаграждение по дело № 50/2014 г.; претендираното адвокатско възнаграждение е платено в полза на Адвокатско дружество [фирма] и поради това, че процесуалните представители на въззиваемите са четирима адвокати, то претендираните суми биха били дължими в размер на ?; въззивното решение в частта за разноските не подлежи на изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а на касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК; ищецът не следва да носи отговорност за бездействията на ответниците, предвид неизпълнението на указанията на съда да представят доказателства за условията, при които застрахователят А. се е договорил със съзастрахователите. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Доводът на ответника по частната жалба за нейната недопустимост поради това, че въззивното решение в частта за разноските не подлежи на изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а на касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК регламентира правото на страните да поискат от съда да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, както преди да е влязло в сила, така и ако решението е необжалваемо. Посочената правна норма намира приложение, както за първоинстанционното, така и за въззивното производство, а обжалваемостта на определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се извършва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
За да остави без уважение молбата на въззиваемите за изменение на въззивното решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че не е ясно от чие име е представен приложения списък на разноските пред въззивната инстанция, чието присъждане се иска, поради това, че адв. С. е пълномощник освен на молителите /въззиваемите/, също и на въззивника А. Г. Корпорейт § С. АД. Съдебният състав е аргументирал извода за неоснователност на молбата и с обстоятелството, че претенцията не е предявена при условията на солидарност, и предвид липсата на конкретизация по отношение на размера на претендираните разноски от всеки от съзастрахователите съдът не би могъл да установи каква част от разноските е направена от всеки от тях поотделно, за да бъде репарирана.
Определението на Апелативен съд Б. е частично неправилно.
Въззивното производство е образувано по повод подадени въззивни жалби от ищеца с вх. № 18959/05.12.2013 г. и от ответника А. Г. Корпорейт § С. АД с вх. № 1085/10.12.2013 г. Препис от въззивната жалба на ищеца е връчена на ответниците по исковата молба на 31.01.2014 г. чрез процесуалния им представител адв. Ю. А. С. и всички ответници по предявените искове са подали отговор с вх. № 2865/17.02.2014 г.
Въззивникът А. Г. Корпорейт § С. АД във въззивната жалба е направил искане за присъждане на разноски за въззивното производство като е заявил, че същите ще бъдат установени с допълнителна молба. В съдебно заседание на 27.03.2014 г. във въззивното производство адв. Ю. С. е представлявал въззивника – ответник и въззиваемите, направил е искане за присъждане на направените разноски по делото и е представил молба с инкорпориран в нея списък на претендираните разноски за държавна такса в размер 29 426 лв. и адвокатско възнаграждение по фактура № 00000000382/06.01.2014 г. на стойност 5 300 евро с левова равностойност 10 365.90 лв., фактура № 0000000000424/10.03.2014 г. на стойност 7 500 евро с левова равностойност 14 668.73 лв. и нотификация от обслужващата банка, удостоверяваща плащане на посочените суми. От представените фактури и нотификация се установява, че сумите са платени от М. М. Клеймс Сървиз Г. на Адвокатско дружество [фирма] във връзка с иск на [фирма]. Обстоятелството, че въззивната жалба на ищеца е връчена на ответниците на 31.01.2014 г., дава основание на настоящия съдебен състав да направи извод, че внесената по фактура № 00000000382/06.01.2014 г. сума в размер 5 300 евро с левова равностойност 10 365.90 лв. е неотносима към въззивната жалба на ищеца, а е във връзка със защитата по въззивната жалба на А. Г. Корпорейт § С. АД, предвид датата на нейното подаване. Следователно претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение в размер 5 300 евро /левова равностойност 10 365.90 лв./ не следва да им бъде присъждано.
Относно внесената по фактура № 0000000000424/10.03.2014 г. сума в размер 7 500 евро с левова равностойност 14 668.73 лв. настоящият съдебен състав счита, че същата е относима към правната помощ и процесуалното представителство във връзка със защитата на ответниците по исковата молба /въззиваемите и въззивника А. Г. Корпорейт § С. АД, последният също въззиваем по отношение на въззивната жалба на ищеца/. Въззивният съд не е съобразил, че съгласно представеното в първоинстанционното производство /том 12/ споразумение между М. М. Клеймс Сървиз Г. и А. Г. Корпорейт § С. АД лично и от името на ответниците всяко плащане на деловодни разноски, включително, но не само за адвокатски хонорари, пътни разноски, извършено от М. М. Клеймс Сървиз Г. във връзка с предмета по делото се счита заплатено от името и за сметка на ответниците. Следователно плащането на сумата в размер 7 500 евро /левова равностойност 14 668.73 лв./ е извършено от името и за сметка на А. Г. Корпорейт § С. АД, Винона 1837 Г., Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Ц. И. П. – филиал за Германия и Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия се отнася до защитата срещу подадената от ищеца въззивна жалба. Поради това, че ответникът А. Г. Корпорейт § С. АД не е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, то сумата в размер 1 500 евро, съответстваща на 20% участие в твърдяното от ищеца съзастраховане следва да бъде приспадната от дължимите на останалите ответници /въззиваеми/ разноски.
Доводът на ответника за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение поради това, че частните жалбоподатели и техните процесуални представители не са сключили договори за правна помощ и не са определили размера на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен ответник по иска, е неоснователен. При предявен иск срещу няколко ответници солидарно е допустимо адвокатското възнаграждение да бъде уговорено общо и заплатено от единия от ответниците, респективно от трето лице от името и за сметка на ответниците, какъвто е настоящият случай. Неоснователен е и доводът за евентуална дължимост на претендираната сума в размер само на ? предвид заплащане на адвокатското възнаграждение в полза на Адвокатско дружество [фирма] и извършване на процесуално представителство от четирима адвокати. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за адвокатурата страната има право да упълномощи адвокатско дружество за осъществяване на защита и представителство пред съда, а управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е уговорен за четирима представители, нито е прекомерен, предвид минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице предпоставки за неговото редуциране.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че определението следва да бъде частично отменено и [фирма] да бъде осъден да заплати на Винона 1837 Г., Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Ц. И. П. – филиал за Германия и Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6 000 евро – разноски за въззивното производство. В останалата част са разликата до претендирания общ размер 12 800 евро с левова равностойност 25 034.62 лв. определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 205 от 08.07.2014 г. по в. т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е оставена без уважение подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските в размер 6 000 евро и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], район „О.”, [улица], партер, ап. 1, адв. д-р В. П. да заплати на ответниците /въззиваеми/: Винона 1837 Г., регистрирано във Федерална Република Германия, вписано в Търговския регистър на [населено място] под № HRB 736355, със седалище и адрес на управление Федерална Република Германия, [населено място] 74076, [улица]; Краваг Логистик Ферзихерунгс А., Застрахователно Акционерно Дружество, регистрирано във Федерална Република Германия, вписано в Търговския регистър на [населено място] под № HRB 76536, със седалище и адрес на управление Федерална Република Германия, [населено място], D – 20097, [улица]-102; У. Ферзихерунген АГ, регистрирано в Република А., вписано в Търговския регистър на [населено място] под № 29358а, със седалище и адрес на управление Република А., [населено място] 1029, [улица]; Х. И. Застрахователно акционерно дружество, регистрирано във Федерална Република Германия, вписано в Търговския регистър на [населено място] на М. под № HRB 31311 със седалище и адрес на управление Федерална Република Германия, [населено място] на М. 60311, [улица]; Ц. И. П. – Филиал за Германия, регистрирано във Федерална Република Германия, вписано в Търговския регистър на [населено място] на М. под № HRB 88353, със седалище и адрес на управление: Федерална Република Германия, [населено място] на М. D – 60486, [улица]; и „Ч. Ю. С. А. – Филиал /дирекция/ за Германия, регистрирано във Федерална Република Германия, вписано в Търговския регистър на [населено място] на М. под № HRB 31302, със седалище и адрес на управление Федерална Република Германия, [населено място] на М. 60327, [улица], всички ответници /въззиваеми/ със съдебен адрес [населено място], п. к. 1164, район „Л.”, [улица], ет. 5, адв. Ю. А. С. сума в размер 6 000 евро /шест хиляди евро/ – разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 205 от 08.07.2014 г. по в. т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.