О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73/13.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3620 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 562/ 25.04.2016 г. по гр. д. № 337/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 5114/ 17.12.2015 г. на Варненски районен съд в обжалваната част, осъжда на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 01.12.2010 г. – 31.03.2015 г. З. К. Ж. да заплати на К. Б. С. сумата 9 402 лв. за лично ползване на един съсобствен (при равни дялове) апартамент в [населено място], ведно със законната лихва от 08.05.2015 г.
Решението се обжалва от З. Ж. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроси, свързани с необходимостта съсобственикът отново (повторно) да отправи писмено искане до съсобственика, който ползва общия апартамент лично в хипотезата на влязло в сила решение, с което между същите страни, но за друг (предходен период) е пресъдено вземане с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС; за това, в какво се изразява преченето по смисъла на чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 ЗС и за това, дали предоставеният на ответника по касация ключ от апартамента изключва възникването на това вземане. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд е решил въпросите в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК и с тълкувателно решение № 7/ 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС Претендира разноски.
Ответникът по жалбата К. С. възразява, че е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол, а решението е правилно. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., а случаят не попада в забраните от чл. 280, ал. 2 ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното в обжалваната осъдителна част, квалифицирайки като неоснователни оплакванията в жалбата, които са възпроизведени и в касационната жалба и които обясняват повдигнатите въпроси. Въззивният съд е възприел като свои мотивите в първоинстанционното решение, че в исковия период страните при равни дялове са съсобствениците на апартамента в [населено място]. Посочил е, че в своята въззивна жалба касаторът не опровергава тези констатации, а е въвел различни оплаквания. Първо, касаторът счита за необходимо ответникът по касация писмено да го покани да му заплаща обезщетение, доколкото представената нотариална покана касае (предходен) период, за който вече е осъден с влязло в сила. Второ, касаторът счита, че друга предпоставка за възникване на вземането е акт на открито противопоставяне по упражненото с писменото искане право от ответника по касация, какъвто акт по делото не е доказан. Напротив, касаторът в жалбата си е твърдял, че ответникът по касация е имал ключ от апартамента.
В решението въззивният съд квалифицира оплакванията като неоснователни, а твърденията за ключ от апартамента – отречени от събраните доказателства – и потвърждава първоинстанционното решение.
Настоящият състав намира, че първият повдигнат от касатора въпрос обосновава въззивното решение, но то съответства на решение № 351/ и много други. В своята практика Върховния касационен съд непротиворечиво приема, че писмено поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС неползващият вещта съсобственик следва да отправи еднократно, а неговото действие не се ограничава до влизане в сила на решение по друго дело, с което е зачетено като предпоставка на възникнало вземане при същата квалификация, но за различен период – решение № 351/ 13.07.2010 г. по гр. д. № 573/ 2009 г., ГК, III-то ГО, решение № 51/ 27.04.2015 г. по гр. д. № 4829/ 2014 г., ГК, II ГО и много други, които ВКС, постановява по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Тази практика настоящият касационен състав споделя, а това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият повдигнат от касатора въпрос също обосновава въззивното решение, но той е разрешен с ТР № 7/ 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение поражда задължителното за съдилищата действие по чл. 130, ал. 2 ЗС, а представените от касатора решения на ВКС по реда на чл. 290- 293 ГПК са осъществили противоречието в практиката по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, което противоречие тълкувателният акт преодолява. Изложеното също изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третата група въпроси са свързани с твърдения на касатора, които остават недоказани по делото. В обжалваното решение се възприема друга фактическа обстановка – ответника по касация е имал ключ от съсобствения апартамент, бивше семейно жилище, но след прекратяване на брака на страните поради развод, патронът на входната врата е бил сменен. Становището на касатора, че събраните по делото доказателства установяват нещо различно от възприетото от въззивния съд, следва да се квалифицира като касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. Повдигането на касационни оплаквания не обосновават основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол (ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Изложеното изключва общото основание за допускане на касационния контрол и по тази последна група въпроси.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, които ответникът по касация – ищец по иска е направил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 562/ 25.04.2016 г. по гр.д. № 337/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА З. К. Ж. да заплати на К. Б. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 950 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.