– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
гр. София 14.02.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12.12.2018 (дванадесети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4655 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 143 939/05.11.2018 година, подадена от М. Д. Д., срещу определение № 21 597/12.10.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 9440/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил определение № 380 353/05.04.2018 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, І-во гражданско отделение, 157-ми състав, постановено по гр. д. № 22 004/2018 година, с което е върната подадената от М. Д. Д. срещу „Кремиковци” АД в несъстоятелност [населено място], искова молба с като е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. № 22 004/2018 година.
В частната си касационна жалба М. Д. Д. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 380 353/05.04.2018 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, І-во гражданско отделение, 157-ми състав, постановено по гр. д. № 22 004/2018 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
М. Д. Д. е уведомен за обжалваното определение на 29.11.2018 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 143 939/05.11.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийски градски съд е приел, че към момента на предявяването на иска, въз основа на който е било образувано производството по гр. д. № 22 004/208 година по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, І-во гражданско отделение, 157-ми състав, по отношение на ответника по него „Кремиковци” АД в несъстоятелност [населено място] вече е било открито производство по несъстоятелност и съгласно чл. 637, ал. 6 от ТЗ е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен в изрично и изчерпателно изброените в чл. 637, ал. 6, т. 1-т. 3 от ТЗ, които не били налице тъй като се претендирало заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поради това е прието, че предявеният от М. Д. Д. срещу „Кремиковци” АД в несъстоятелност [населено място] иск е недопустим и образуваното въз основа на него производство следва да бъде прекратено.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Д. сочи, че са налице предвидените в разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. За да се осъществи обаче това на първо място следва да бъде изпълнена основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за това а именно да бъде формулиран конкретен правен въпрос, който е включен в предмета на делото и затова е бил разглеждан от съда като е обусловил правните му изводи в обжалвания акт. Задължението за формулирането на този въпрос, както е посочено и в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е на касатора, като съдът може само да уточни и конкретизира, но не и да го изведе от съдържанието на касационната жалба или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея. В конкретния случай М. Д. Д. не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който да е свързан с посочените по-горе решаващи правни изводи на състава на Софийски градски съд. Посоченото от него, че постановяването на обжалваното определение представлявало изпълнение на поредната поръчка за действия срещу него и това от какво се доказвало това не представлява правен въпрос, който да послужи като основание за допускането на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Поради липсата на правен въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК и без да се извърша преценка за наличието на предвидените в двете разпоредби допълнителни предпоставки за това, в който смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Д. е поискал допускане на обжалваното определение до касационен контрол и на посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за това. В посочената разпоредба се съдържат три самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, като в случая не е налице нито едно от тях. Липсват обстоятелства, от които би могъл да бъде направен извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение на Софийски градски съд, а такива не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на подадената от М. Д. Д. частна касационна жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, а именно очевидна неправилност. Въззивният съд е приложил действаща правна разпоредба, като няма данни това да е направени в противния на вложения в тази разпоредба смисъл, в който случай неправилността би била очевидна. При липса на такива, за да направи извод дали съставът на Софийски градски съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 637 от ТЗ ще следва да бъде извършена преценка на фактите и обстоятелствата по делото. Тази преценка обаче не може да бъде извършена във фазата на допускането на обжалваното определение до касационен контрол, а едва впоследствие, ако касационното обжалване бъде допуснато. При нея се извършва проверка на правилността на обжалвания съдебен акт на посочените от касатора основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Затова тя е последваща и основанията, на които тя се извършва не могат да послужат и като основания за допустимост на касационното обжалване тъй като това би довело до заличаване на границите между проверката за допустимостта на касационното обжалване и проверката за правилността на обжалвания съдебен акт, в какъвто смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 21 597/12.10.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 9440/2018 година. по подадената срещу него от М. Д. Д., частна касационна жалба с вх. № 143 939/05.11.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С частната касационна жалба е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС до С. по въпроса за това при наличните обстоятелства за явно и доказано извършени престъпления по НК от страна на съдиите от САС и съответно незачитане на законите от страна на съдии от ВКС и самия ВКС, кой съд равен на ВКС в държава членка на ЕС е компетентен да разгледа частната му жалба. Това искане следва да бъде оставено без уважение. Преюдициалното запитване по чл. 267 от ДФЕС е допустимо, когато се поставя въпрос за валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС. Формулираният от М. Д. Д. въпрос не отговаря на тези изисквания. Освен това той е свързан с процесуалния ред за разглеждане на правни спорове, уредбата, на който е предоставена на всяка една страна членка, като не са налице актове на ЕС предвиждащи обща процедура за разглеждане на споровете.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21 597/12.10.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 9440/2018 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от М. Д. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН], с подадената от него частна касационна жалба с вх. № 143 939/05.11.2018 година, искане за отпрягане на преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.