О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73/ 14.03.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Красимир Влахов
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 734 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се определение № 1012/ 09.12.2015 г. по гр. д. № 698/ 2014 г., с което Кюстендилски окръжен съд оставя без уважение молбата на [фирма] да измени в частта по разноските въззивно решение № 185/ 29.05.2015 г. по същото дело.
Недоволен от определението е [фирма] (Холдингът), който го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност. Холдингът счита, че с въззивното решение неправилно: 1) е определена държавната такса, която следва да заплати (чл. 78, ал. 6 ГПК) и 2) е изменено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на ищцата е поставено юрисконсултско възнаграждение за представителството на Холдинга от юрисконсулт пред първата инстанция. Претендира разноските пред касационната инстанция.
От ищцата П. А. Б., ответница по частната жалба, не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че частната жалба има допустим предмет. Негова е и компетентността да се произнесе по нея, въпреки че е подадена след датата, на която влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 03.07.2015 г.). Обжалваното определение е на окръжен съд като въззивна инстанция, а неговата обжалваемост чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК поставя в зависимост обжалваемостта на решението. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска по чл. 200 КТ 70 000 лв. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК допуска да е предмет на касационна жалба. Така обжалваното определение на окръжния съд, с което той отказва да изменени своето въззивно решение, представлява случай, изрично посочен в закона по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната жалба срещу това определение остава в компетентност на Върховния касационен съд и след изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, което предвиди, че определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК на окръжния съд като въззивна инстанция се обжалват пред съответния апелативен съд. Чл. 248, ал. 3 ГПК поставя обжалваемостта на определението за допълване или изменение на решението в зависимост от възможността да се обжалва самото решение, но чл. 248, ал. 3 ГПК поставя и частната жалба срещу това определение във функционалната компетентност на същия съд, който е компетентен да разгледа жалбата срещу решението. Въпросът за разноските и за държавните такси, които съдът е длъжен или може да определи с решението, е производен от разрешаването на спора по същество. Функционалната компетентност на съда по обжалване на определението по чл. 248 ГПК не може да е различна поради това, упражнено ли е или не и право на касационно обжалване срещу въззивното решение на окръжния съд. От упражненото право на касационно обжалване на въззивното решение зависи само възможността Върховният касационен съд да разгледа самостоятелно частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Частната жалба е подадена от легитимирана страна – Холдингът, поискал изменението на въззивното решение. Тя следва да се разгледа самостоятелно – за страните е преклудирано правото на касационно обжалване на въззивното решение, а частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е подадена в последния ден от законния срок. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна.
По оплакването в частната жалба, че с въззивното решение неправилно е определена държавната такса и по молбата по чл. 248 ГПК от Холдинга въззивният съд е следвало да я намали до размера 300 лв.
Въззивното решение е постановено по жалби и от двете страни. С първоинстанционното искът по чл. 200 КТ е уважен за сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, а с въззивното са пресъдени допълнително 15 000 лв. с въззивното решение Холдингът е осъден да заплати (допълнителна) държавна такса за сумата 600 лв. – 4 % от допълнително пресъдените 15 000 лв. Държавната такса за разглеждането на иска е в този размер и е дължима от Холдинга. От нейното заплащане ищцата е освободена (чл. 359 КТ), а в този (допълнителен) размер искът е уважен от въззивния съд, действащ като инстанция по същество (чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Следователно е неоснователна молбата по чл. 248 ГПК с искане за намаляване на държавната такса до размера от 300 лв, която Хилдингът е осъден да заплати за разглеждането и според основателността на иска.
При постановяване на въззивното решение и при разглеждането на тази молба въззивният съд е пропуснал да съобрази, че Холдингът дължи държавна такса от 300 лв. според обжалваемия интерес и основателността на въззивната жалба (чл. 18 от Тарифата). Поради забраната с решението да се влошава положението на жалбоподателя, която важи и в производството по глава Х. ГПК, касационната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Холдинга за изменение на въззивното решение по отношение на държавната такса.
По оплакването в частната жалба, че въззивното решение е неправилно откъм начина, по който първоинстанционното решение е изменено в частта по чл. 78, ал. 8 ГПК.
В. съд е изменил първоинстанционното решение в частта по чл. 78, ал. 8 ГПК, като е определил юрисконсултското възнаграждение за представителството на Холдинга пред първата инстанция съобразно въззивното решение и неоснователната част от иска, посочена в него. Релевантен в случая е размерът на вземането по чл. 200 КТ, определен с въззивното решение, а не този, до който искът е бил отхвърлен от първата инстанция. Следователно е неоснователна молбата по чл. 248 ГПК, с която Холдингът е поискал юрисконсултското възнаграждение за представителството му пред първата инстанция да бъде определено различно. Подлежи на потвърждаване от касационната инстанция определението по чл. 248 ГПК, с което тя е отхвърлена от въззивния съд.
При този изход на делото в тежест на Холдинга остават разноските пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] срещу определение № 1012/ 09.12.2015 г. по гр. д. № 698/ 2014 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.