Определение №73 от 15.1.2014 по гр. дело №5610/5610 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 73

[населено място], 15.01.2014 г.

Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 5610 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Вели от [населено място], обл. К., подадена от пълномощника му-адвокат Е. П. срещу въззивно решение № 141 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 148/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 26 от 14.03.2013 г. по гр.д.№ 3655/2012 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните непълнолетно дете М. С. Вели на майката Ф. Ш. Вели, определен е на бащата С. Д. Вели режим на лични отношения с детето, и същият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 100 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, значим за изхода на делото, в противоречие със задължителната съдебна практика, както и че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивния съд при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълолетното дете М. не се е съобразил с трайната практика на ВКС- ППВС № 1/74 г., която приема, че при разрешаване на този въпрос съдът следва да се ръководи на първо място от интереса на детето, преценявайки и следните обстоятелства: родителски качества, полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между родителя и детето, помощ на трети лица и др.
В писмен отговор на касационната ответницата Ф. Ш. Вели, чрез адвокат Д. Х. изразява становище, че решението в обжалваната му част е постановено в съответствие със задължителната практика и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. е представено на майката, определен е режим на лични контакти с бащата и същият е осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 100 лв. За да предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на майката съдът е изложил съображения, че тя има необходимите качества и възможности да се грижи за детето, предвид съзряващата възраст на същото, което е момиче има нужда от непосредствена родителска грижа, която може да осигури майката, тъй като бащата през повечето време от годината е извън страната и в този период грижите се полагат от бабата и дядото.Приел е че, за непълнолетното момиче е по-добре да живее при майка си, от която може да получи помощ и подкрепа, много по-добра и полезна от тази на неговите баба и дядо.
По поставения въпрос относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, като особено важни за интереса на детето, при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете на кой от двамата родители да се възложи не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката при определяне на мерките е съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. В задължителната практика – ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи. В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Тъй като по поставения въпрос за обстоятелствата, от които съдът изхожда при преценка интереса на детето е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, с която съдът се е съобразил и която не се нуждае от промяна, а с разпоредбата на чл.59, ал.4 СК от 2009 г. са посочени по-конкретни обстоятелства, които съдът следва да прецени когато предоставя упражняването на родителските права, които законодателят е възприел от досегашната съдебна практика, като особено важни за интереса на детето, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 141 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 148/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top