Определение №73 от 15.2.2019 по ч.пр. дело №2372/2372 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 73

София, 15.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2151/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М. чрез техния процесуален представител адв. Цв. Д., против въззивно решение № 15 от 10.01.2018 г. по в.гр.д. № 804/2017 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е уважил предявения против тях установителен иск за собственост на незаявено основание, като е приел, че ищците са придобили правото на собственост върху идеални части от имота на основание придобивна давност, на каквото те не са се позовали. Поради това е основал изводите си по спора на факти и обстоятелства, които не са били предмет на доказване, нито са твърдяни от ищците, като същевременно е игнорирал изцяло доводите на касаторите /ответници по делото/, че правата им върху имота не произтичат от общия на страните наследодател, а от техния пряк наследодател – Б. М.. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС, и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/Може ли съдът да признае за собственици на основание придобивна давност лица, които с исковата молба и в хода на производството по делото не са позовали на давностно владение. 2/ Може ли съдът да установи, че едно лице, без да е собственик, е владелец по смисъла на чл. 69 ЗС, без да проведе в хода на съдебното дирене доказване на своителното му намерение по отношение на процесния имот. 3/ За доказване качеството на владелец достатъчно ли е да се докаже, че лицето е участвало в строежа на сградата и е живяло в нея заедно със семейството си, без да се доказва намерението му да свои имота за себе си. 4/ Какви са предпоставките за включване на владението като имуществено право в наследството на общия наследодател и какви са предпоставките за продължаване на владението от наследниците, за да се присъедини към тяхното владение и това на праводателя им. 5/ Към кои наследници преминава владението като имуществено право- към тези, които го продължават с фактически действия, или към тези, които не упражняват фактическа власт. Ако фактическата власт се упражнява само от някои от наследниците, владеят ли те за себе си.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация Ф. Т. М. и В. Т. П. изразяват становище, че не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, на които се позовават касаторите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 145 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 185/2016 г. на Районен съд- Свищов и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М., че Ф. Т. М. и В. Т. П. са собственици, всеки от тя/ на по 1/3 ид. част от следните недвижими имоти: 1/ жилищна сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица]; 2/ жилищна сграда с идентификатор …., находяща се на същия адрес, и двете построени в имот с идентификатор ….
По делото е установено, че страните по делото са наследници на Т. М. К., който е починал през 1978 г. Същият е оставил за наследници по закон съпругата си В. И. К., поч. през 1998 г., и три деца – Ф. М., В. М. и Б. М.. Б. М. е починал през 2003 г. и е оставил за наследници ответниците по делото – съпруга Б. М., и две деца – З. и З. М.. С нотариален акт № …., т…., дело № …. г. Б. М., З. М. и З. М. били признати за собственици на спорните жилищни сгради на основание давностно владение и наследство.
Твърдението на ищците е било, че двете жилищни сгради имат наследствен произход от Т. М. К., поради което във вътрешните отношения между сънаследниците всеки от тях е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите. Оспорили са издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост, като са твърдяли, че макар да ползват имота, последните не са извършили такива действия, с които да обективират спрямо останалите наследници, че считат имота за свой.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са придобили правото на собственост върху посочените идеални части на основание наследство от общия на страните наследодател и давностно владение, като са владяли имота чрез ответниците, които също са негови наследници. Съображенията, с които е обосновал този извод, са че владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че само един или някои от тях остават в наследствения имот.
Видно от исковата молба, ищците не са въвели твърдение за придобиване от тях на спорните идеални части по давност, още по – малко чрез владение, упражнявано чрез останалите сънаследници. Тяхната теза е, че наследодателят е бил собственик на имота, поради което по наследяване те са придибили съответни на правата им по закон идеални части от сградите.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск, тъй като съдът се е произнесъл по принадлежността на правото на собственост на ищците на незаявено от тях основание.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 10.01.2018 г. по в.гр.д. № 804/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top