О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 16.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова гр. д. № 4519 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4031 от 20.07.2015 г. на Р. А. Я. чрез адвокат М. Х. от АК – Я. против въззивно решение № 88 от 25.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 170/2015 г. на Окръжен съд – Ямбол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касация Ц. Т. Ц. чрез адвокат Д. С. от АК – Я. е подал писмен отговор, в който подържа, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение, както и смята касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е потвърдил решение № 146 от 05.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 2625/2014 г. на Районен съд – Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от Р. А. Я. против Ц. Т. Ц. иск по чл. 109 ЗС, с който се претендира осъждането на ответника да преустанови незаконни действия, изразяващи се в построяване на масивна ограда и навес – барбекю на границите на имотите на страните, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор № 87374.543.110 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 487 кв. м., като премахне или измести за своя сметка оградата и навеса – барбекю.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че изграждането на незаконен строеж в съседен имот принципно представлява такова неоснователно действие върху имота, което би могло да пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост в този съседен имот, но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените от закона строителни норми. Въззивният съд е констатирал, че за изградените ограда и навес – барбекю ответникът не е имал необходимите строителни разрешения, поради което е приел, че същите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, но същевременно са съобразени с нормативните изисквания на чл. 48, ал. 5 ЗУТ, респ. чл. 46, ал. 2 ЗУТ, поради не е налице твърдяната от ищеца пречка за пълноценното упражняване на правото му на собственост.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран следният правен въпрос: „Законността на извършен строеж на регулационната линия на два съседни недвижими имота, ограничава ли или препятства упражняване в пълен обем на правото на собственика на „засегнатия“ имот?“ Касаторът твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 31 от 06.02.1985 г. по тълк.дело № 10/84 г. на ВС, ОСГК, както и Решение № 1291 от 16.11.1992 г. по гр.д.№ 1083/1992 г. на ВС, IV г.о., Определение № 317 от 24.04.2009 г. по гр.д.№ 168/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 1050 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 928/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.
ВКС намира, че така формулираният правен въпрос е относим към конкретния правен спор, бил е предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Независимо от това обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е налице подържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице противоречие между въззивното решение и ТР № 31 от 06.02.1985 г. по тълк. дело № 10/84 г. на ВС, ОСГК (което при това не съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). С ТР № 31/1985 г. се дава отговор на въпроса за допустимостта на иска по чл. 109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или срещу собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби. Разяснено е още, че съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване, в който смисъл е и извършената от инстанциите по същество преценка.
Приложеното от касатора Определение № 317 от 24.04.2009 г. по гр.д.№ 168/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., както и посоченото (но неприложено) Определение № 1050 от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 928/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. са постановени в производства по чл. 288 ГПК и съобразно разясненията на т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК не формират задължителна практика.
Касаторът подържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Решение № 1291 от 16.11.1992 г. по гр.д.№ 1083/1992 г. на ВС, IV г.о., в което е прието, че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост. Това решение, обаче, не е постановено по реда на чл. 290 ГПК и следва да бъде преценявано като основание за селекция в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. То не може да обоснове допускане до касационен контрол, тъй като (както правилно е констатирал и въззивният съд) твърдяното противоречие в практиката е преодоляно с постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 416 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 27/2010 г. на ВКС, в което е прието, че за успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че осъществяваното от ответника въздействие върху имота на ищеца пречи на правото му на собственост, не може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в благоустройствени или други закони ограничения. В същия смисъл са и постановените отново по реда на чл. 290 ГПК Решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 438/2010 г. на ВКС, І г.о. и др. С оглед така формираната задължителна практика и разясненията по на т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК не е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед настоящото произнасяне касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски за защита в касационното производство в размер на 300 лв. – заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 4031 от 20.07.2015 г. на Р. А. Я. чрез адвокат М. Х. от АК – Я. против въззивно решение № 88 от 25.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 170/2015 г. на Окръжен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Р. А. Я. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Ц. Т. Ц. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :