О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1677 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. С. и Р. М. В. против определение от 28.07.2008г., постановено по гр.д. № 247/1988г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство, образувано по жалба на същите.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на чл. 267 от ГПК /отм/ и чл. 218з, във вр. с чл. 218к от ГПК /отм/
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба..
От доказателствата се установява следното: Предявен е бил иск за развод от М. А. В. основаващ се на изключителната вина на съпругата С. Д. В., по който е образувано бр.д. № 2276/2006г. С решение от 27.11.2007г. съдът е приел, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен и го е прекратил на това основание по вина на двамата съпрузи. Съобщението за решението е връчено лично на М. В. на 05.12.2007г., но той е починал на 22.12.2007г. От наследниците му – негови деца А. М. С. и Р. М. В. /сега касатори/ е подадена молба за възстановяване на срока за обжалване, в която заявяват искането си да продължат бракоразводния процес, тъй като иска се основава на изключителната вина на майка им. Предвид взетото становище за продължаване на процеса, вече като обикновен исков за установяване вината на ответницата за прекратяване на брака, РС ги е конституирал и е уважил молбата за възстановяване на срока за обжалван. В подадената от тях въззивна жалба, те изрично заявяват, че не поддържат иска за развод, искат да се отмени решението и да се отхвърли иска за развод. Евентуално заявяват, че оттеглят иска и молят да се обезсили решението на РС и да се прекрати бракоразводното дело. Вместо това, въззивният съд, с определение от 15.04.2008г. е прекратил производството само по въззивното дело. С определение 228/23.06.2008г., постановено по гр.д. № 902/2008г., V гр.о. е отменено това определение с изрични указания, да се съобрази волята на встъпилите в процеса низходящи наследници на починалия съпруг-ищец, заявена във въззивната жалба. ВКС е дал изрично указания, че при заявеното оттегляне на иска и искане за обезсилване на решението на РС е следвало да се обезсили решението на РС и да се прекрати производството по брачния иск. Прекратяването само на въззивното производство води до влизане в сила на решението на РС, с което касаторите изразяват изричното си несъгласие.
Въпреки тези указания на ВКС, с обжалваното определение, въззивния Кюстендилски окръжен съд за втори път прекратява производството само по въззивното дело на основание чл. 4, ал.1 изр.1 от ГПК/отм/, без да обезсили решението на РС и да прекрати производството по брачното дело. За да постанови това определение е приел, че въззивните жалбоподатели нямат правен интерес да обжалват решението. защото са заявили искане за продължаване на делото без да съобрази цялото съдържание на въззивната жалба и изразената в нея воля.
Определението е неправилно, защото е постановено при грубо нарушение на чл.218з и 267, изр.1 от ГПК /отм/ и чл. 102 от СК и при незачитане становището на наследниците. Касаторите са поискало възстановяване на срока и образуване на въззивно производство, за да могат да възстановят висящността на делото. Ако не бяха сторили това, решението на РС щеше да се счита влязло в сила, а с него брака е прекратен поради развод – последица, която те не желаят. От молбата по чл. 37 от ГПК/отм/ не следва обаче, че наследниците-низходящи искат да продължат бракоразводния процес. Те изрично са изразили воля да се отхвърли иска и евентуално за оттегляне на иска и за обезсилване на постановеното, но не влязло в сила решение на РС. Поради недопустимост на първото искане, изведена от нормата на чл. 102 от СК и чл.267 от ГПК защото наследниците могат да продължат брачния процес само за да докажат основателността на иска за развод и защото брака е вече прекратен със смъртта на ищеца, съдът е следвало да се произнесе по евентуално заявеното искане за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на бракоразводното дело. Правните последици от това са, че брака в този случай ще се счита прекратен поради смъртта на съпруга-ищец, а това има значение за наследяването. Последицата от прекратяване само на въззивното производство е влизане в сила на решението на РС, съгласно чл. 219, б. “б” от ГПК /отм/ Касаторите изрично са заявили становище, че не желаят тази последица и извършените от тях процесуални действия са в тази насока – възстановяване на срока за обжалване, подаване на въззивна жалба с изрично изявление, макар и при условията на евентуалност за оттегляне на иска и прекратяване на бракоразводното дело, обжалване на определението, с което е прекратено само въззивното дело.. На практика съдът е нарушил и чл. 4 от ГПК /отм/, на който се е позовал и диспозитивното начало, чл. 218з от ГПК, като не е спазил задължителните указания на ВКС по приложението на материалния и процесуалния закон и е тълкувал превратно чл. 267 от ГПК/отм/ за да прекрати въззивното производство, без да обезсили решението на РС. Това неправилно приложение на процесуалния закон следва да се коригира при произнасяне по касационната частна жалба по същество.. Затова настоящата инстанция ще обезсили решението на РС и ще прекрати производството по брачното дело, а определението за прекратяване на възивното производство, като резултат от това би се явил правилен и в тази част определението ще се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 27.11.2007г., постановено по бр.д. № 2276/ 2006г на Кюстендилски районен съд, с което е прекратен брака, сключен на 13.03.1977г. между М. Д. В. по вина на двамата и
ПРЕКРАТЯВА брачно.дело № 2276/ 2006г на Кюстендилски районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 28.07.2008г., постановено по гр.д. № 247/1988г. на Кюстендилски окръжен съд за прекратяване на въззивното производство
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: