10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
[населено място] , 20.02.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1949/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. против решение № 318/06.02.2018 г. по гр.д.№ 2030/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което потвърдено,в обжалваната му част , решение № 7935/ 01.11.2016 год. по гр.д.№ 894/2015 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „ ДЗИ – Общо застраховане „ АД иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 27.11.2013 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над присъдените с първоинстанционното решение 63 000 лева / в тази му част влязло в сила, предвид необжалване от ответника / до размера на сумата от 150 000 лева. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД , досежно приетото съпричиняване от страна на пострадалата, и с чл.52 ЗЗД, при прилагане критерия за справедливост, за определяне на адекватно на търпимите вреди обезщетение. Намира, че съдът не е съобразил редица факти, обосноваващи изключителна отговорност за настъпване на увреждането на водача на застрахования автомобил,доколкото заключението на експертизата безспорно установява, че ако би се движил с разрешената за участъка скорост, а не с действителната и бе реагирал своевременно на опасността, при добрата за пътния участък видимост, намалявайки скоростта и спирайки автомобила, ударът би бил предотвратим. Отделно страната счита, че съдът е следвало да съобрази обстоятелството за липсващи на мястото на ПТП пешеходна пътека и тротоар, както и че ударът е в насрещното за водача на увреждащото МПС платно, на което се е намирала и ищцата. Намира, че обясненията на вещото лице от назначената автотехническа експертиза, поясняващи експертизата, не са отчетени в тяхната пълнота и изводът за съпричиняване от страна на ищцата не е подкрепен , а напротив се оборва от събраните доказателства. Немотивирано се сочи въззивното решение и по отношение размера на определеното обезщетение, значително по-ниско от обичайно присъжданите за този вид неимуществени вреди, като липсва адекватен анализ на съобразимите обстоятелства и доказателствата за тях . Акцентира се на несъобразяване броя и тежестта на всяко от уврежданията / пет самостоятелни средни телесни повреди /, както и че са настъпили редица усложнения в процеса на възстановяване / бронхопневмония, като следствие от счупването на ребра; поставянето на външен фиксатор за лечение травмата на лъчевата кост; забавено калусообразуване по отношение възстановяването на лявата подбедрица; възпаление на ухото и кожата /, вкл. не е съобразен вида и броя на претърпените от ищцата медицински интервенции / само оперативните – четири, едната от които при повишен риск / и общата продължителност на възстановяването / три години, неприключило окончателно /, както и остатъчните последици от увреждането към момента / артрозно изменение на лява колянна става, ограничени движения на рамото, поради неправилно зарастване на ключицата, невъзможност за движение на лявата ръка в пълен обем, белодробни сраствания, водещи до намален обем на дихателната функция и затруднено дишане при промяна на времето/. Твърди се, че придвижването на пострадалата и към момента се осъществява с инвалидна количка , че и към момента същата е зависима от постоянното оказване на чужда помощ и психически обременена от постоянно необходимите прегледи и лечение. Съдът не е отчел тези обстоятелства, доказващи качествена, в негативен план, промяна в начина на живот на пострадалата, намираща се в активна, трудоспособна възраст – 52 години. Касаторът се позовава на несъобразяване лимитите на отговорност на застрахователя, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./, действащи към момента на ПТП. Като цяло обезщетението е счетено за определено в разрив със съдебната практика в аналогични случаи и несъответно на събраните доказателства за вида и съдържанието на търпимите болки и страдания, както и при липса на доказателства за съпричиняване.
Ответната страна – „ ДЗИ – Общо застраховане„АД – не е депозирала отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Касационните доводи са ограничени до наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при мотивиране на решението, относно наличието на съпричиняване и определяне на справедливо застрахователно обезщетение, както и до нарушение на материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД , при прилагане на критерия за справедливост, въведен с нормата.
За да приеме справедлив размер на обезщетението, за претърпени от ищцата неимуществени вреди – 70 000 лева, въззивният съд е коментирал установените от медицинската експертиза увреждания на същата, настъпили в причинна връзка с ПТП от 27.11.2013 г., по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил : травматичен шок, мозъчно сътресение, многофрагментно счупване на лява ключица,счупване на 4,5,6, и 7 ребра вляво ,с малък хемоторакс в лявата гръдна кухина , многофрагментно счупване на лява лъчева кост ,в областта на китковата става,многфрагментно счупване на костите на лявата подбедрица. Отчетен е вида и характера на уврежданията – трайни характер на ограничението в движенията на лявата ръка, периода на възстановяване – 6 месеца, възрастта на ищцата , предпоставяща по-бавно възстановяване , оперативните намеси и предстоящата такава – за отстраняване на имплант, интензивността на преживените болки и страдания , като пар.2 на стр.5 от въззивното решение, макар да не сочи изрично нормата на чл.272 ГПК,фактически препраща към съобразените от първоинстанционния съд констатации , относно вида и характера на уврежданията, лечението на всяко от тях и търпимите от ищцата болки и страдания, вкл. периода на интензивността им, като напълно ги споделя.Първоинстанционното решение детайлно възпроизвежда установените от съдебно-медицинската експертиза факти и обосновава правни изводи за справедлив размер от 70 000 лева, акцентирайки на : множеството телесни повреди, с квалификация на средни телесни, в различни анатомични области, предвид което и комплицираността на възстановяването, с оглед невъзможността за едновременно лечение и рехабилитация, обусловило и продължителностто му – по-голяма от обичайната. Отчетени са множеството оперативни интервенции, вкл. съществувалата към определен момент опасност за живота на пострадалата, неудобството от поставения за месец външен фиксатор, вкл. в ежедневното обслужване на битови нужди, предпоставило и необходимост от чужда помощ, както и неудобствата от ограничения в придвижването – с инвалидна количка и патерици. Отчетено е зарастването на ключицата с остатъчна деформация, препятстващо активността на ищцата при движение на горния ляв крайник, който при това е водещ за нея. Отчетени са психологическите аспекти на увреждането: неблагоприятните емоционални изживявания, шока от случилото се, притесненията от обслужване нуждите й от близките. Изрично съдът е отчел, че уврежданията драстично са променили начина на живот на ищцата.
За да потвърди наличието на съпричиняване, възприето от първоинстанционния съд в размер на 10 %, предпоставил и крайно присъденото обезщетение от 63 000 лева, въззивният съд е съобразил, че ударът е настъпил навътре от левия край на пътното платно, с което приема за установено, че ищцата или се е движила по пътното платно, н о д а л е ч о т т р о т о а р , или е предприела неправилно пресичане на пътното платно на необозначено за това място и след кръстовище.С това е счетено, че същата значително / повече от действително приетото съпричиняване, необжалвано от застрахователя / е допринесла за ПТП, безспорно установено като резултат от неправилно предприета от водача на застрахования автомобил маневра, с извъртане на волана, предвид възникнала на пътя опасност – нападение на кучета, при която маневра автомобилът е поднесъл,във възможна причинност и с неравен участък на пътя, навлязъл в насрещното пътно платно и ударил ищцата, намираща се на същото.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, в резултат на деликт ? ;2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени размера им за значението на вредите, длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти,които формират съдържанието на понятието „справедливост„ , за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/ 1968 г. ? Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалата за здравето и психиката й , както и да отчете неочаквания, несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания ? ; 3/ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпимите морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране”, както е направено в обжалваното решение ? ; 4/Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост ? Кои са критериите за справедливо обезщетение ? ; 5 / Длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи , конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение на точната преценка за значението на всяко обстоятелство , а не само да изброи уврежданията ?; 6/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с лимитите при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия; липсата на каквито и да било съображения относно лимитите, води ли до неправилно приложение на принципа на справедливост; нарушен ли е принципа на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива в аналогични случаи, но при лимит 5-10 пъти по–нисък от процесния; достатъчно ли е само формалното сочене отчитане на лимита, без реално да се обсъди размера и значението му , като единствено се посочва определяне на обезщетението към момента на настъпване на събитието ? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към момента на събитието и как той се отразява на определения размер на обезщетението, съпоставяйки с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит – само формално соченото „ съобразяване с лимита „ достатъчно ли е за обективно приемане на такъв,без дори да е посочен действащия лимит ?; 7/ Длъжен ли е съдът , при определяне на справедливо обезщетение, да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер в така определените от законодателя лимити ? ; 8/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар.27 от ПЗР на КЗ / отм./ и обществено – икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ ? ; 9/ В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите, за да се постига все по-пълно компенсиране на вредите? ;10/ Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на увреждането, установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушение на изискването за справедливост ?;11/ Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД,с действително търпимите морални вреди и всички факти,имащи значение в тази връзка , представлява ли нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението ? ; 12/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди,преживените болки, негативни емоции ,както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение ? ; 13 / Има ли всяко нарушение на правилата за движение релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП ? ;14/ Какви са предпоставките за приемане на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване , при недоказан факт, че при различно движение на пешеходеца ПТП може да бъде предотвратено от който и да е от двамата участници?; 15/ Ако не е доказана категорично и безспорно пряка причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилите вреди,а са налице доказателства, че въпреки допуснатото от нея нарушение удар не би настъпил , ако не са допуснатите от делинквента нарушения, може ли да се приеме съпричиняване и допустимо ли е съпоставяне на вината на двамата участници в ПТП ? / последващите въпроси дублират дословно предходно формулираните по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Въпросите са обосновавани в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.Обосновава се и „очевидна неправилност„, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал. 2 пр. трето ГПК, с изложение,относимо към пороци, квалифицирани от страната като „необоснованост„ на решението, доколкото направените в същото фактически констатации били логически несъответни на формираните изводи, относно размера на справедливо обезщетение, не били съобразени, установени от доказателствата релевантни обстоятелства за определяне на същото и за отричане наличието на съпричиняване, съответно били съобразени неверни такива.
Въпросите на касатора / н е н у ж н о п р е ф о р м у л и р а н и н е к о л к о к р а т н о, с включване на всеки отделен аргумент на страната по фактите в съдържанието на самостоятелен въпрос, въпреки че б и б и л о д о с т а т ъ ч н о да се посочат в мотивирането на релевантността на действително относимите два въпроса / са концентрирани по същество до приложимите критерии, за приемане наличието на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД, както и до прилагане критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД.
Досежно въпросите, касаещи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: Установява се от приетите основна и допълнителна автотехнически експертизи, че ударът е възникнал в платното за насрещно движение, спрямо това по което се е движил застрахования автомобил, като пешеходката – ищца се е намирала на 1,60 м. вдясно от левия край на пътното платно, спрямо посоката на движение на автомобила. Изрично е посочено, че няма доказателства, а и ищцата не е предоставила сведения дали се е движила и в каква посока по пътното платно или е пресичала, като на конкретното място обозначена пешеходна пътека няма. Обоснован е извод, че причината за ПТП е предприетото технически неправилно действие от водача на автомобила , който рязко е променил посоката на движение, несъответно на скоростта му към този момент, при което изгубил контрол върху автомобила. Правилно, според вещото лице, би било водачът на МПС, при възникналата опасност – кучета, излезли на платното – и при установената добра видимост към момента на ПТП, или доколкото е могъл да съобрази неравности на пътния участък, обозначени с изричен знак, които при конкретната скорост също са могли да допринесат за загубата на управление, да намали своевременно скоростта и спре автомобила. В обясненията при разпит в съдебно заседание вещо лице Е. потвърждава, че липсва тротоар. Неизползваемост на банкета на пътя не е твърдяна и установявана.
Тезата на ищцата – касатор е ,че не е пресичала пътното платно, поради което и не следва да се санкционира за нарушение на чл.113 от ЗДвП, с приемане на съпричиняване , поради пресичане на необозначено за това място. Твърди , че се е движила в съответствие с разпоредбите на закона, по пътното платно – поради липса на тротоар – и в посока срещу движението /впрочем , опровергаващо се от претърпени увреждания основно в лявата половина на тялото /. Данни за конкретното й поведение,обаче, при това в опровергаване тезата за предприето пресичане на пътното платно, автотехническата експертиза изрично е посочила като несъбрани, вкл. незаявени от ищцата. Пребиваването й на отстояние 1,60 м. от левия край на платното, по посока на движение на увреждащия автомобил, въззивният съд е приел като несъобразено с позволено придвижване в пътен участък без тротоар – чл.108 ал.1 ЗДвП. Формулираните въпроси, в аспект на тази, единствено съобразима, като относима към фактологията на спора по въпроса за съпричиняването, теза на касаторката, не удовлетворяват изискването за правни, тъй като не са съобразени с действително установената фактическа обстановка. Доказателствата по делото не обосновават законосъобразно пребиваване на ищцата на конкретното място от пътното платно, с оглед отдалечеността му от банкета, по който същата е допустимо да се придвижва, при липса на тротоар.Нито са събрани доказателства, че и да би била на банкета или в непосредствена близост до същия, ако последният е бил неизползваем / обстоятелство, което страната също презумира, но не е доказано / отклонението на автомобила в конкретния случай отново би я засегнало. Необосноваването на общия, изключва необходимост от коментар на допълнителния селективен критерий.
Въпросите, относими към приложение критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, също не удовлетворяват изискването за правни, като неподкрепящи се от фактологията на спора. Не се установяват пропуснати в анализа на съда релевантни факти, като се съобрази препращането, макар и без цитиране нормата на чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение, нито се установяват пренебрегнати от същия критерии за определяне размера на обезщетението. Неясно е кои несъществени обстоятелства страната намира недопустимо съобразени от съда и кои съществени – пропуснати, а някои , посочени от касатора като некоментирани в решението „критерии”, са абсолютно неприложими. Така увреждането никога не би могло да бъде „очаквано„ или „своевременно”, та да се преценява по-голяма неимуществена вреда от неочаквания му и несвоевременен характер. Касационната жалба, а и въззивната, практически акцентират на несъобразени усложнения в лечението на ищцата, действителната продължителност на възстановителния период / три , вместо една година / и несъобразени остатъчни последици от травмите. Част от твърденията на касаторката, относно остатъчни последици от уврежданията,обаче, не се подкрепят от доказателствата /двете съдебномедицински експертизи / : общата продължителност на лечебния и възстановителния период е в рамките на 1 година, а не три,вкл. съобразявайки забавеното костно зарастване и провежданата рехабилитация ; остатъчната деформация на ключицата не е коментирана като предпоставяща и понастоящем намален обем в движенията на ръката; не се установява продължаващо и към момента ограничение в придвижването – с помощни средства; лъчевата кост също е заздравяла при възстановяване движенията на ръката в норма и останали единствено външни белези от поставения фиксатор; експертизите не коментират остатъчни сраствания от претърпяната бронхопневмония, в причинност с конкретни болки и страдания на ищцата, а сраствания, в причинност със счупването на ребра; движенията на лявата колянна и глезенна стави също вече са в норма. / Следва да се съобрази, че заключението на допълнителната експертиза коментира остатъчни ограничения в движенията въз основа на експертни решения на ТЕЛК от 2014 г., предходни спрямо констатациите на вещото лице от първата съдебно-медицинска експертиза, коментиращи обективна находка към м. октомври 2015 г. /. Друга част от твърденията на касатора не са в пряка причинна връзка с увреждането, а резултат от последващи, съпътстващи възстановяването фактори: инфекция на ухото, обосновавано с невъзможността ищцата да обслужва сама битовите си нужди и установено да е причинено от забравен тампон за почистване на ухото; получени кожни възпаления от използваните памперси. Трета част от „несъобразените” обстоятелства са практически съобразени, като значими единствено досежно продължителността на възстановяването – забавено калусообразуване, обусловило по-дълъг възстановителен период за увредената лява подбедрица, което впрочем е било предпоставено и от възрастта и здравословното състояние на ищцата към момента на увреждането. Независимо от пространното и обременено с повторения изложение, пълномощникът на ищцата не е обосновал несъобразен,макар доказан факт или конкретен аспект на иначе съобразен от съда факт, предпоставящи по-висок размер от определения и по същество изразява субективното си несъгласие със същия, но неподкрепено с обективни данни. Позоваването на формирана практика по конкретни казуси , по същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, независимо от конкретните по спора обстоятелства.Търсената универсална преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година. Доколкото при определяне на обезщетението съдът се е позовал на лимитите на застрахователна отговорност по пар. 27 ПЗР на КЗ / отм./, въпросите за съобразяване на икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредите, формално покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК / изключая 9 въпрос, търсещ абстрактен отговор в чий интерес законодателят е уредил лимитите на за6страхователна отговорност , както и всички въпроси в частта им, отнасяща се до непосочване в решението на размерите на действащите лимити на застрахователната отговорност, тъй като възпроизвеждането или не на съдържанието на приложима правна норма не би могло да обуслови порок само по себе си. Несъобразима е цитираната съдебна практика за присъдими обезщетения в „аналогични случаи”, тъй като понятието „аналогичен случай „ е несъвместимо при съизмеряването на субективно търпими вреди, както и винаги е резултат от процеса на доказването, който и при пълна идентичност на твърдените и реално осъществили се факти, би могъл да предпостави различни правни резултати. Като счита, че съдът само формално е посочил съобразяването на лимитите, касаторът не е обосновал представата си за надлежното им съобразяване , спрямо конкретно търпимите от него неимуществени вреди, за да би се квалифицирала евентуална непълнота на мотивирането като съществено процесуално нарушение, от естество да предпостави различен от настоящия правен резултат.
Не се обосновава „очевидна неправилност„ на въззивния акт, по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им,събраните доказателства и тяхното съдържание. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Такова проявление на очевидна неправилност, изводимо от мотивирането на атакувания съдебен акт, настоящият състав не установява. По начало, заявените обстоятелства не са относими към порока „необоснованост„, а към пороците „ нарушение на съдопроизводствените правила” и „противоречие с материалния закон„, но от мотивите не е установимо нарушение, при това съществено, на конкретна процесуална норма, нито пък противоречие с императивна материалноправна норма или правен принцип.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318/06.02.2018 г. по гр.д.№ 2030/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: