1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр.София, 21 януари 2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6194 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.09.2015г. по гр.д.№182/2015г. на ОС Кърджали е уважил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – ТП „Д. г.с.- К.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът С. Р. Х., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение , е признал за незаконно уволнението, извършено със заповед № 74/06.03.2015 г. на директора на ТП „Д.” [населено място] и е възстановил е С. Р. на предишната му работа на длъжността „горски стражар” при ТП „Д. К.”, като е осъдил стопанството да му заплати сумата в размер на 1918,13 лв., представляваща обезщетение за периода от 06.03.2015 г. до 21.05.2015 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част и за разликата над 1918,13 лв. до пълния размер от 4230 лв., е отхвърлен
Прието е по делото, че страните по делото са били в трудови правоотношения въз основа на трудов договор № 20/08.08.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 1/10.02.2015 г. Ищецът работел на длъжността „горски стражар” на пълно работно време с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 705 лв. Установено е, че със заповед № 74/06.03.2015 г. на директора , на основание чл. 195, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 и чл. 187, т. 3, 9 КТ и след поискани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и дадени такива, е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и стопанството, чрез налагане на наказание „уволнение”, с която бил освободен от заеманата длъжност „горски стражар”, считано от 06.03.2015 г. Посочено е, че като мотиви за прекратяване на трудовия договор, били посочени: във връзка с извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, доведено до знанието на директора на горското стопанство на 06.03.2015 г. с констативен протокол от 05.03.2015 г., представляващ нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражняване на контрол, бездействие и допускане на транспортиране на дървесина без превозен билет – 3 куб.м и по рапорт, представен от мобилен екип на 13.02.2015 г. с вх. № 3143/13.02.2015 г., представляващ нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражнен контрол, бездействие за съхранение на дървесина без документи, доказващи законния произход и немаркирани, което е в неизпълнение на вменените му трудови задължения по трудов договор и длъжностна характеристика. Посочено е, че работодателят е счел, че ответникат по жалба е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа, съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 8, т. 9, т. 10, т.12 от Закона за горите.
Установено е, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 192 КТ като дисциплинарното наказание е наложено от работодателя и са спазени и изискванията на чл. 194 и 195 КТ.
Съдът е приел, че така извършеното от ищеца-ответник по жалба, нарушение само по себе си, не би могло да обоснове налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът е посочил, че в задължителната си практика ВКС приема, че преценката на тежестта на нарушенията, следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Съдът е съобразил, че определящи за преценката на съразмерността на наказанието, освен характера на нарушението, са поведението на служителя, който в случая по никакъв начин не е попречил на извършената проверка, подписал е съставения констативен протокол, дал е обяснения за случилото се, както и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения. Прието е, че вредите, доколкото ги има, не са значителни, тъй като се касае до сравнително неголямо количество дървесина, допуснато до транспортиране без превозен билет. Посочено е, че по делото няма данни ищецът да е бил наказван дисциплинарно за други нарушения на трудовата дисциплина, касае се до единично нарушение, проверения автомобил е бил пуснат да отпътува с цялото количество дървесина с разрешение на работодателя без да е бил издаден нов превозен билет за него, респ. не е налице вероятност да възникнат значителни вредни последици за работодателя, както и че не е установено да е извършено второто нарушение посочено в заповедта за налагане на най-тежкото наказание. С оглед изложеното, съдът е приел, че наказанието „уволнение” е несъразмерно тежко и не съответства на извършеното нарушение и наложеното наказание е незаконосъобразно, поради което го е отменил. Приел е за основателни и исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди това длъжност и за осъждане на жалбоподателя да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е дадан отговор на правен въпрос от значение за спора: за критериите, по които следва да се извърши преценка за съразмерността на наказанието съобразно нарушението. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съств на ВКС намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставеня въпрос на соченото основание. В практиката, изразена и в решение, постановено по чл.290 ГПК, от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение. Налице е задължителна практика по въпроса за критериите за определяне на дисциплинално наказание, изразена и в решение от 17.03.2014 г., по гр.дело № 3731/ 2013 година, ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е задължен да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение, в който смисъл е и даденото разрешение в решение № 372/01.07.2010 г., по гр.д.№1040 г., ІV г.о. на ВКС, според което дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, но при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 750 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.09.2015г. по гр.д.№182/2015г. на ОС Кърджали.
ОСЪЖДА ТП „Д. г.с.- К.” да заплати на С. Р. Х. сумата 750 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: