О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 21.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.№43 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
С определение №486 от 08.12.2010г. по ч.гр.д.№459/2010г. на Върховния касационен съд, ІІ ГО, е оставена без разглеждане частната жалба на К. Д. Д. срещу определение от 25.06.2010г. по ч.гр.д.№480/2010г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено определение №72 от 07.04.2010г. по гр.д.№211/09г. на Районен съд Генерал Тошево за допускане на обезпечение на предявената от К. Д. Д. срещу Р. В. Д., Н. Д. К. и Ж. Д. П. претенция по сметки по чл.346 от ГПК за сумата от 11 850лв., чрез възбрана на притежаваните от ответниците идеални части от делбения имот, срещу внасяне на парична гаранция в размер на 1000лв.
Съставът на ВКС е приел, че съгласно ТР №1/21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд по частна жалба срещу определение на първата инстанция, постановено по молба за допускане на обезпечение, не подлежи на обжалване пред ВКС.
Частна жалба срещу определението на тричленния състав на ВКС е подадена от К. Д. Д.. Той поддържа, че е обжалвал не самото определение по допускане на обезпечението, а преценката, че следва да се внесе гаранция по чл.391, ал.1, т.2 от ГПК. Счита, че този въпрос не се обхваща от разрешението на посоченото от ВКС тълкувателно решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
Когато съдът е сезиран с молба за допускане на обезпечение на един иск, ако прецени, че е основателна, той се произнася и по въпроса дали обезпечението следва да се допусне при внасяне на гаранция или не. Това произнасяне е част от предмета на обезпечителното производство. Ето защо разрешението, дадено с ТР №1/21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС се отнася и за преценката дали следва да се приложи чл.391, ал.1, т.1 или т.2. Тази преценка не може да бъде отделена от произнасянето по молбата за допускане на обезпечение и за нея не може да има режим на обжалване, различен от този, който се отнася за определението по молбата за обезпечение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №486 от 08.12.2010г. по ч.гр.д.№459/2010г. на Върховния касационен съд, ІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: