4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
С., 21,03,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 397 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1616/14.ІІІ.2011 г. на Н. И. И. от [населено място], подадена чрез назначения му особен процесуален представител от АК-П., против онази част от решение № 71 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 16.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 102/2010 г., с която е било оставено без уважение искането му по чл. 241, ал. 1, предл.- 2-ро ГПК: за разсрочване изпълнението на потвърденото първоинстанционно решение № 1800 на Пловдивския ОС, ГК, ХV-и с-в, от 17.ХІІ.2010 г. по гр. дело № 3075/09 г. с предмет осъждането на настоящия касатор, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во КЗ, да заплати на [фирма] – С. сума в размер на 50 000 лв. /ведно със законната лихва от завеждане на делото и с присъждане на разноски/, представляваща изплатеното от застрахователя обезщетение на двамата законни наследници – преживяла съпруга и син на С. П. Ч., загинал в резултат на причинено от И. в нетрезво състояние ПТП на датата 5 март 2006 г.
Като се позовава на свой правен интерес от обжалване „в размер на 50 000 лева”, касаторът Н. Ив. И. развива оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част: поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С доводи, че въззивният съд не бил допуснал събиране на информация от Н.-ТД – [населено място] за действителното му имотно състояние, И. претендира частично касиране на този съдебен акт и постановяване на друг, от настоящата инстанция, с който да бъдело допуснато исканото разсрочване на паричното му задължение към застрахователя, а също и присъждане в тежест на последния на направените по делото разноски за всички инстанции или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в П. в частта му по искането с правно основание по чл. 241, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Ив. И. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата в страната, а и същите били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първият от процесуалноправните въпроси бил този „представлява ли сила на пресъдено нещо решението на съда в частта за разсрочване на изпълнението по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК” и той бил релевантен за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така както и въпросите докъде се простирало служебното начало по чл. 7 ГПК и дали в случаите на особено представителство на ответник неговата доказателствена тежест била по-обременителна от хипотезите на договорно представителство в процеса. Същевременно липсва в изложението на И. към жалбата му ясно и точно формулиран материалноправен въпрос, а представените решения на районните съдилища от градовете Б. и П. сочели противоречиво решаване на въпроса за необходимите доказателства, на база на които да може да се уважи искане за допускане разсрочване изпълнението на осъдително решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част по чл. 241, ал. 1 ГПК, изтъквайки на тази плоскост, че не само не е бил надлежно формулиран релевантен материалноправен въпрос, но и че обосноваване на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да става с позоваване на отделни решения на първостепенни съдилища от страната, за които липсват данни те да са влезли в сила.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Н. И. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая въобще да се обсъжда евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Пловдивският апелативен съд е могъл да констатира, че – като необжалвано – първоинстанционното решение е влязло в сила в главната негова част, с която Н. Ив. И. от [населено място] е бил осъден да заплати на ищцовото застрахователно д-во сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото /26.ХІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, а също и разноски в размер на 2 425 лв. Следователно единствен предмет на атакуваното въззивно решение е било повторното оставяне без уважение на искането на И. за допускане разсрочване изпълнението на ползващо се с изпълнителна сила осъдително решение.
Направеното с отговора на И. по исковата молба на застрахователя искане по чл. 241, ал. 1, предл. 2-ро ГПК не е било в достатъчна степен конкретизирано. Следователно, като се провежда разлика между „отсрочване” и „разсрочване” на горното задължение и се отчита липсата на конкретизация на последното в искането на И., представимо е, че в най-благоприятния за него случай въззивният съд би разсрочил плащането на сумата от 50 000 лв. за едногодишен период, на равни месечни вноски /от по 4 166.66 лв./. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че липсва какъвто и да е правен интерес на този касатор от уважаване на искането му за разсрочване изпълнението на постановеното срещу него осъдително решение. По аргумент от текста на чл. 76, ал. 2 ЗЗД неговият дълг към застрахователя практически би се оскъпил в резултат от разсрочването със сума от порядъка на около 9 000 лв., когато законната лихва върху всяка вноска от 4 166.66 лв. се изчислява от началната дата на забавата: 26.ХІ.2009 г. и до съответния неин падеж 16.ІІІ.2011 г., 16.ІV.2011 г. и т.н. Този извод следва от обстоятелството, че искането за разсрочване винаги предпоставя наличие на изпълнителна сила на решението, което е нещо различно от ефекта на силата на пресъдено нещо и аргумент в тази насока е текстът на чл. 191, ал. 2 ГПК /отм./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. И. Н., ЕГН 81 от [населено място], област П., подадена против осъдителното решение № 71 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 16.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 102/2011 г.В ЧАСТТА МУ, с която е било оставено без уважение искането по чл. 241, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за разсрочване на неговото изпълнение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2