4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
С., 23.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1015 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Р. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. П. от АК-С., против въззивно решение № 391 от 11.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1007/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което като е потвърдено решението от 16.06.2010 г. на Софийски градски съд, І-4 състав, постановено по гр.д. № 1529/2005 г., са отхвърлени предявените искове от касаторката срещу Агенция „Митници” [населено място], с правно основание чл. 1 З. за сумата от 71 928 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84 000 лв. като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран обаче правния въпрос от материално и/или процесуално естество, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а са посочени основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалните си представители юриск. П. П. и Н. Й. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 1 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 1 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че съгласно действащата към момента на предявяване на иска редакция на чл. 1 З., за да се ангажира отговорността на държавата, а именно причинени вреди от незаконен акт на държавен орган в изпълнение на административна дейност, съществено условие е отмяната на акта по съответния ред, съгласно чл. 1, ал. 2 З., която в случая е налице. Освен това съгласно чл. 4 З. обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в случая предмет на този иск са претърпените от ищцата имуществени вреди от незаконосъобразните актове на ответната агенция, представляващи пазарната стойност на неправомерно задържаната и в последствие станала напълно негодна стока. По този иск в тежест на ищцата е да докаже, че реално е претърпяла сочената вреда, т.е. че незаконосъобразният акт е засегнал имуществото й, което тя не е сторила в процеса. Липсват доказателства установяващи, че пренасяните стоки от Турция, чиято равностойност се претендира, са собственост на ищцата, съответно, че последната е вложила лични средства за закупуването им, или че са били предмет на търговска продажба, от която е очаквала печалба, която търси като пропусната полза, в които случаи ще е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и увреждането. За да бъде реализирана отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 З. е необходимо установяване наличието кумулативно на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при и по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. И тъй като в конкретния случай не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 1 З., а именно увреждането, искът се явява неоснователен. Предвид акцесорния му характер, неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърденията в изложението за неправилно приложение на чл. 1 З./в редакцията му към 1989 г./ от въззивния съд се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на спора пред настоящата инстанция касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната агенция деловодните разноски – юриск. възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 391 от 11.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1007/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, по касационната жалба с вх. № 2742 от 07.04.2011 г. на С. Р. В. от [населено място].
ОСЪЖДА С. Р. В. от [населено място] да заплати на Агенция „Митници” [населено място] деловодни разноски за касационното производство в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: