3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1820/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. К. и Д. И. К. от[населено място], чрез адв. Б. М. и адв. А. П. от САК срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 18.ІІІ.2009 г. по гр.д.№ 806/2007 за оставяне в сила на решението на Р. районен съд от 18.V.2007 г. постановено по гр.д.№ 394/2005 г., с което са отхвърлени предявените от тях претенции с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС срещу ответниците П. Д. К., Р. И. К. от[населено място], И. Н. Н. от[населено място], К. Н. Ц. от[населено място] и [фирма]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В срока по чл. 287 от ГПК не са постъпили отговори на жалбата от страна на ответниците по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищците М. и Д. Кехайови са предявили искове с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД – нищожност на договор поради липса на съгласие, както и с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците съпрузите П. и Р. Клечарови и И. Н., а допълнително са конституирани на основание чл. 117 ал.4 от ГПК(отм.) и ответниците К. Ц. и [фирма]. Атакуваната сделка за прехвърляне на собствения на ищците недвижим имот в[населено място] чрез продажба е сключена през 1999 г. с купувача П. К.. През 2001 г. съпрузите Р. и П. Клечарови са продали имота на И. Н.. Последният го е дарил през 2004 г. на К. Ц.. С нот.акт от 2005 г. К. Ц. е продал на [фирма] същия имот.
Ищците са твърдяли, че е имало уговорка имота да бъде ипотекиран за задължения на техния син И. К. спрямо П. К.. Не им е известно как е извършена атакуваната сделка през 1999 г. , те не са се явявали пред нотариуса за продажба на имота им. Това твърдение на ищците е категорично опровергано от показанията на свидетелите адв. Пидова, подготвила документите за сделката и нотариус М., пред когото е изповядана, които добре познават като свои съграждани в малкия град ищците Кехайови. Със заключението на еднолична и тройна графически експертизи е установена автентичността на подписите върху нотариалния акт от 1999 г. на двамата продавачи – ищците по делото.
Предявен е и иск с правно основание чл. 108 от ЗС с твърдение, че те са собственици на имота, който не е бил прехвърлен с нищожния нотариален акт. И двата иска са отхвърлени от Районен съд[населено място], а Б. окръжен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.
Оплакванията в жалбата са относно участие в експертизата по настоящото дело на две вещи лица от Р.-Р., които вече са депозирали заключение относно автентичността на подписите на продавачите под нотариалния акт от 1999 г. в досъдебното производство и са установили, че подписите са автентични. Не било назначено като експерт по делото вещото лице от Р. Р., което е обосновало в предходното досъдебно производство, че подписите под нотариалния акт не са автентични. В молбите от 10 и 29.VІ.2009 г. на касаторите за отстраняване нередовности на касационната жалба липсва конкретно формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК във връзка със състава на експертизата, но е представено решение № 1712 от 6.VІ.1960 г. по гр.д.№ 2410/1960 г. на І г.о. на ВС на РБ, според което служителите на едно от предприятията, страни по делото или такива при висшестоящите им организации не могат да бъдат назначавани за вещи лица по същото дело. Нито едно от посочените лица не е служител на страните по настоящото дело, така че цитираната незадължителна съдебна практика е неотносима към разглежданото дело, нито оплакванията в жалбата за състава на тройната експертиза, изслушана от Б. окръжен съд могат да се свържат с този съдебен акт.
Съдебната практика по спорове за собственост и ревандикация, на която се позовават касаторите няма връзка с изводите в обжалваното решение. В конкретния случай спорът по чл. 108 от ЗС е обусловен от изхода на спора за нищожност на първата сделка от 1999 г. и щом не е установено, че той е основателен, то с атакуваната сделка е настъпил вещнопрехвърлителния ефект за купувача, т.е. ищците вече не са собственици на прехвърления имот. Следователно посочените решения на състави на ВС на РБ са неотносими към изводите на Б. окръжен съд за неоснователността на предявените претенции. Спор за активна легитимация на ищците изобщо не е поставян.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
При отсъствие на формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК от значение за изхода на споровете, с които е сезиран съда в посочените молби от 10 и 29.VІ.2009 г., които по същество представляват изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, искането за допускане на касационно обжалване на решението на Б. окръжен съд е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 747/18.ІІІ.2009 г. на Б. окръжен съд постановено по гр.д.№ 806/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: