О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
.
София 24.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №743/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. П., [населено място], област П., срещу определение №792 от 21.10.2011 г. по ч. гр.дело №912/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №2385 от 06.10.2011 г. по ч. гр. дело №3901/2011 г. на Пазарджишкия районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството и е върната молбата на жалбоподателя за установяване по реда на чл. 542 и сл. от ГПК на фактите, че неговите дядо и баба П. С. К., починал 1941 г,. и В. К. С., починала 1964 г., са съпрузи, че са родители на посочените в молбата лица и синът им С. П. С., починал 1955 г., не е сключвал брак и не е оставил низходящи, както и да се издаде удостоверение за наследници на тримата. Въззивният съд е приел, че производството по чл.542 ГПК намира приложение само относно факти с правно значение, а не и за установяване на правоотношенията, посочени в удостоверения за наследници, чието издаване се иска. Иск за установяване на правоотношения може да се предяви по исков ред – чл.124, ал.3 ГПК. Съдебното решение, постановено по молба за установяване на факти, не може да замести исканото удостоверяване на наследници, което по смисъла на чл.21, ал.2 АПК е административен акт. По делото няма доказателства, че [община] е отказала на молителя издаване на удостоверения за наследници на П. С. К., В. К. С. и С. П. С..
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това допустимо ли е обективната липса на данни в регистъра за населението по Закона за гражданската регистрация да бъде заменена с такива, установени в производството по чл.542 и сл. ГПК. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – решение №460 от 15.11.2011 г. по гр. дело №912/2011 г. на ВКС, IV г.о. Според нея производството по установяване на факти по чл.542 и сл. ГПК има субсидиарен характер. То е недопустимо когато е допустим исковият ред за установяване на фактите. Допустимо е само ако е невъзможно фактът да се удостовери по надлежния ред чрез документ, съставен от компетентния орган. Отказът на общината да издаде удостоверение за наследници подлежи на обжалване по реда на АПК. Сключването на брак не може да бъде установявано по реда на това производство, защото съставянето на надлежния документ е условие за валидност на брака.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №792 от 21.10.2011 г. по ч. гр.дело №912/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.