О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 24.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 6 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от С. П. В. и П. С. П. и двамата от [населено място],[жк], м. „Урвата”, чрез процесуален представител адвокат П. М., частна жалба срещу определение на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение от 12.10.2012 г., постановено по гр. д. № 621/2012 г. по описа на същия съд, с което депозираната от жалбоподателите против въззивно решение от 06.04.2012 г. по гр. д. № 32/2012 г. на Ловешки окръжен съд касационна жалба вх. № 2849 от 16.05.2012 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Жалбоподателите поддържат, че с обжалваното определение неоснователно се прегражда пътя им на правна защита, поради което искат неговата отмяна.
За ответниците по частната жалба Л. Б. Ц. и Б. Л. Ц. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е приел за установено с оглед данните по делото, че цената на предявените в случая искове е под 5 000 лева, с оглед на което и съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
Определението е правилно.
Предвиденото с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /И.. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ ограничение на подлежащите на касационно обжалване въззивни съдебни актове е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно.
По настоящото дело не е спорно, че цената на предявените при обективно, кумулативно и последващо съединяване искови претенции е под 5 000 лева, предвид размера на данъчната оценка на процесния имот към датата на завеждане на исковете. Твърденията в частната жалба за неправилно приложение на процесуалния закон, с оглед възможността решаващият съд да приложи алтернативно разпоредбата на чл. 69 ,ал. 1 , т. 2, пред. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че пазарната цена на един недвижим имот е винаги по – висока от данъчната му оценка и съдът следва да се съобрази с пазарната цена, когато по делото са представени и двете, съобразявайки интересите на жалбоподателите и основния правен принзип: „който може по – голямото, може и по – малкото”, са неоснователни.
Процесуалните норми не могат да се прилагат по аналогия. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. В случая, цената на предявените искове е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, на базата на представената при тяхното завеждане данъчна оценка на процесния имот. Приложената към касационната жалба пазарна оценка на същия е ирелевантна по отношение на този въпрос /арг. чл. 70, ал. 1 ГПК/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение от 12.10.2012 г., постановено по гр. д. № 621/2012 г. по описа на същия съд, с което депозираната от жалбоподателите против въззивно решение от 06.04.2012 г. по гр. д. № 32/2012 г. на Ловешки окръжен съд касационна жалба вх. № 2849 от 16.05.2012 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: