О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 24.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1106/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. Д. против въззивно решение на Окръжен съд-Разград № 54/30.05.2012 г. , постановено по гр. д. № 93/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Разградски районен съд № 6/16.02.2012 г. по гр. д. № 1759/2011 г., с което [фирма] е осъдено да заплати на П. Т. С. сумата 28 000 лв., на Б. Й. Г. и Т. Й. Т. сумите от 22 000 лв. за всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на техния починал при трудова злополука съпруг и баща със законна лихва от 18.03.2011 г. до окончателното изплащане, като решението е отменено в отхвърлената част на исковете за разликата до 4 626.20 лв. за П. П. С. и до 626.20 лв. за Б. Й. Г. и теменужка Й. Т. и е постановено друго решение, с което [фирма] е осъдено да им заплати посочените суми със законна лихва.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулирани правни въпроси, както следва: 1. Допустима ли е искова претенция за обезщетение по чл. 200, ал. 1 и 2 КТ, предявена от наследниците на Й. Г. С., при наличие на досъдебно производство и провеждане на разследване-чл. 207, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 НПК, за деяние, обуславящо разрешаването на същия граждански спор, а ако е допустима-трябва ли да се спре делото до свършване на наказателното производство; 2. Наличието на задължителна застраховка „Трудова злополука”, сключена с фирмата-работодател, задължава ли ищцовата страна да потърси дължимото обезщетение първо от застрахователя, а след това за разликата да предяви иск срещу работодателя; 3. Относно допускането и събирането на доказателствени средства, относими и необходими за разкриване на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Към изложението е приложено Р. № 700/6.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.
За ответници по касация П. П. С., Б. Й. Г. и Т. Й. Т. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Е. Н.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Заявено е искане за присъждане разноски за настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че към 11.03.2011 г. Й. Г. С. е работел като „шофьор на лекотоварен автомобил” към [фирма]; че на тази дата С. е паднал в крайпътна канавка с циментова облицовка, докато е обслужвал поверения му автомобил, при което е получил тежка черепно-мозъчна травма и въпреки проведеното му лечение на 18.03.2011 г. е починал; че злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО по съответния ред; че от заключение на съдебно-медицинска експертиза е установено, че смъртта е настъпила като последица и усложнение на черепно-мозъчната травма в резултат на двустранна бронхопневмония и дихателна недостатъчност, както и че при контузия в областта на мозъчния ствол, където са центърът на дишането и на сърдечната дейност смъртта е неизбежна. В приложената по делото медицинска документация не са описани заболявания на белите дробове, от които починалият да е страдал преди злополуката, а по възражението на ответника, починалият е бил пушач и това е станало причина за развитото заболяване „двустранна бронхопневмония” вещото лице-лекар е обяснило, че при дългогодишните пушачи се развива хроничен бронхит, емфизем на белите дробове в различна степен, каквито заболявания не са били констатирани при прегледа на пострадалия.
Въззивният съд е отхвърлил довода на дружеството-ответник, че решението на районния съд е постановено по недопустим иск, поради предявяването му преди приключване на образуваното наказателно производство във връзка със смъртта на пострадалия. Посочил е, че резултатът от образуваното наказателно производство е без значение за гражданската отговорност на работодателя на основание чл. 200 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпросите, поставени с изложението, доколкото са правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което не е налице специалното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка липсва и приложена към изложението съдебна практика.
Що се отнася до приложеното към изложението Р. № 700/6.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г., ВКС, ІІІ г. о., то е неотносимо към процесния случай. Въззивният съд е оставил без уважение исканията на ответника-въззивник за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза и за повторен разпит на разпитани от районния съд свидетели, след като е изложил мотиви за тяхната неотносимост към спора на наличието на гражданската отговорност на работодателя.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както е разяснено с т. 4 от цитираното тълкувателно решение, също не е налице.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 54/30.05.2012 г., постановено по гр. д. № 93/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], бл. „К.”, вх. Б, ап. 22, представлявано от С. Ц. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. Й. Т. ЕГН [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 1 направените по делото разноски в размер на сумата 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: