О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София 26.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №5361/2014 г.
Производството е образувано по частна жалба на Н. И. Н. и С. И. Н., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. П., срещу определение №405 от 17.06.2014 г. по гр. дело №87/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на решение №63 от 30.04.2014 г. по гр. дело №87/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта за разноските. В обжалваното определение е прието, че уважаването на възражението за право на задържане има отлагателно действие по отношение на изпълнението на осъдителното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, но след като искът е уважен на ответника не се присъждат разноски.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно. В разпоредбите на чл.78 ГПК са формулирани ясно критериите за присъждане на разноски. Отговорността за разноските на страната се определя от изхода на спора. Възражението за правото на задържане е част от предмета на делото и ако то бъде уважено, осъждането на ответника да предаде вещта е винаги условно, но това не променя изхода на спора – уважаване на иска.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №405 от 17.06.2014 г. по гр. дело №87/2014 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.