О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 649/ 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] против определение на Плевенския окръжен съд № 449 от 24.04.2012 год., по ч. гр. д. № 247/ 2012 год., с което е потвърдено разпореждането на Плевенския районен съд № 14895 от 02.12.2011, по ч.гр.д.№ 7671/2011 год. за оставяне без уважение заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл.417, т.9 ГПК срещу длъжника М. А. Б. за сумата 5 024.82 евро по издаден от последния запис на заповед от 13.04.2007 год., платим на предявяване, не по- късно от 01.07.2012 год., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на заявлението – 01.12.2011 год. до окончателното и изплащане.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Според частния жалбоподател обстоятелството, че е налице надлежно изготвена и отговаряща на изискванията на закона, относно реквизитите и, нотариална покана до длъжника – издател на процесния запис на заповед, изпратена на посочения от последния адрес на 20.07.2011 год. е достатъчно, за да се приеме, че записът на заповед е предявен, независимо от факта, че според отбелязване на помощник- нотариус М М., на нотариус И. Д. рег.№ 039, с район на действие СРС „пратката” е останала непотърсена от адресата и.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, към което нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща, е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на обусловилите изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, а именно: „Необходимо ли е да се предяви записа на заповед? и „По какъв начин следва да се предяви ценната книга с падеж на предявяване?”. Твърдението на частния жалбоподател е, че по отношение на същите е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, противоречие в практиката на съдилищата, като едновременно с това, според частния жалбоподател, тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени – заповед за изпълнение № 1670/24.08.2011 год., по ч.гр.д.№ 911/2011 год. на КРС, а по т.1 – ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт от категорията определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е споделил като основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на ПРС, че процесният запис на заповед, издаден от длъжника М. Б. на 13.04.2007 год. и платим на предявяване не по късно от 01.07.2012 год. е редовен от външна страна документ, тъй като по съдържание съответства на изискванията на чл.535 и сл. ТЗ, но липсата на доказателства, същият да е бил надлежно предявен за плащане на неговия издател, при отсъствие на уговорен конкретен падеж изключва настъпване на материалноправният му ефект, поради което вземането на кредитора не е изискуемо.
При обосноваване на горния правен извод ПОС е взел предвид представената със заявлението нотариална покана № 145,т.ІV,рег.№ 12734 на нотариус № 039 на КЧСИ- И. Д., с район на действие СРС, на която частният касатор се позовава, като е счел, че сама по себе си същата не е доказателство, че записът на заповед е предявен на длъжника, щом за връчването и на последния не приложен нито един от предвидените в чл.37-58 ГПК способи, приложими по силата на чл.50 ЗННД и към нотариалното производство, към които само направеното от помощник нотариус М.М. отбелязване, че „пратката” не е потърсена не се включва.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че формулираните от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси, като релевантни за крайния изход на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол е доказана.
По отношение на същите не е осъществено допълнителното изискване на процесуалния закон – визираното селективно основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
С цитираното в тази вр.Тълкувателно решение № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС, задължително за съдилищата в страната, не е възприето различно спрямо приетото с обжалвания съдебен акт разрешение на поставения от касатора материалноправен въпрос, свързан всъщност с начина на удостоверяване подлежащо на изпълнение изискуемо вземане по запис на заповед с уговорен падеж на предявяване, поради което твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика – отсъства.
Недоказано е и противоречието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от Кюстендилския районен съд по ч.гр.д.№ 911/2011 год. нямат правната характеристика на влязъл в сила съдебен акт, който е част от създадената в страната практика на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което те обективно не биха могли да бъдат източник на противоречиво разрешавани правни въпроси – арг. от т.3 на ТР № 1/ 19.02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Аргументиран единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, същият само на това основание следва да бъде оставен без да бъде обсъждан, тъй като за касационната инстанция в този случай липсва процесуална възможност въз основа на твърдяни от страната факти и обстоятелства да извърши изискуемата се преценка за значимостта на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото в тяхното кумулативно единство, предвид постановките в т.4 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС .
Само за пълнота на настоящето определение следва да се посочи, че доколкото по поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право съществува задължителна съдебна практика, която служебно известна на настоящия съдебен състав е обективирана в определения на ВКС,ТК: № 813 от 30.09.2009 год., по ч. т.д.№ 868/2009 год. на І-во т.о.; № 776/5.ХI. 2010 г. по ч. т. д. № 733/ 2010 г. на ІІ т.о.; № 861 от 3.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 899/2010 г., II т. о. и др., с която въззивният съд изцяло се е съобразил и според която, когато със записа на заповед е уговорен падеж на предявяване, то за да настъпи този падеж, менителничният ефект трябва да се предяви за плащане на длъжника, с което вземането да се направи изискуемо. При липса на представени от заявителя доказателства да е предявил на издателя записа на заповед за плащане, съобразно установения ред за връчването му лично на последния, то вземането по него не е станало изискуемо и следователно ценната книга не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, който факт подлежи на изрична проверка от съда в заповедното производство, то основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо, при отсъствие на доказателства за необходимост така създадената практика да бъде променена, за да бъде възприета различна.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Плевенския окръжен съд № 449 от 24.04.2012 год., постановено по ч. гр. д. № 247/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: