4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София 28.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч.гр.дело № 440 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Г. В. К., чрез пълномощника Д. П. М. срещу определение № 5107 от 08.04.2010 г. по ч. гр.дело № 2981/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважеиние частната жалба на Г. В. К. срещу определението от 22.12.2009 г. на С. районен съд по гр.дело № 5214/2009 г., като неоснователна.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната частна жалба, поддържа, че въззивния съд е решил следните правни въпроси: 1. по приложението на чл.109 ЗС – представлява ли основание за защита чрез иска по посочения текст и само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.2 от ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК на ВС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. 2. може ли искът по чл.109 ЗС да бъде отрицателен установителен иск, 3. имат ли правен интерес ищците от предявяване на негаторен иск само при доказани намерения на ответника за упражняване на несъществуващо негово право преди/без то да е упражнено към датата на приключване на делото, 4. доколко изявление в съдебната зала само на един ищец от множество ищци по делото може да бъде възприето като позиция на всички представители на активно легитимираната страна и да се счита за доказан факт по делото, 5. „е ли визиран книжовният български език в чл.4 ГПК”, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по частната жалба Т. В. К. и В. Н. Д. в писмен отговор са изразили становище за основателност на частната жалба.
Ответникът по жалба – [фирма][населено място] не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение на С. градски съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Съдът е приел, че предявеният иск от жалбоподателя Г. К. и от ответниците по жалбата Т. К. и В. Д. е с пр.осн.чл.109 ЗС. В исковата молба, доуточнена с молби от 25.03.09 г., от 28.04.09 г. ищците са заявили твърденията за съсобственост на недвижим имот УПИ VI-6 в кв.154, м.”З. Б-3”, а ответникът [фирма][населено място] е собственик на съседния имот УПИ V-5 в кв.154. Твърденията са, че между двата имота има тухлена стена, към която са долепени масивните и паянтови постройки, собственост на ищците, че при разрушаване на своя сграда ответникът нанесъл щети върху работилниците им, че същият се заканва да разруши общата стена, с което ще разруши бараките им, че тухлената стена между двата имота е тяхна собственост и е граница с имота на ответника, съответно действията, с които ответникът им пречи са извършване на строителна дейност в собствения му имот – събаряне на стара сграда и намерение да разруши процесната стена, което ще доведе до разрушаване на собствените им работилници, залепени за нея. Формулираният петитум в исковата молба е за осъждане на ответника – да му се забрани да извършва всякакви разпоредителни действия с процесната стена, включващи разрушаване на процесната стена или част от нея, или всякакви други действия без изрично и писмено тяхно съгласие.
Съдът е взел предвид и твърденията на ищците в съдебно заседание на 10.12.2009 г., че сградата на ответника по иска е построена и че към момента на заседанието същият не извършва строителни дейности в близост до процесната стена, че в отправена до ищците покана заявява намерение да разруши стената.
Въззивния съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявения иск, поради липса на твърдения в исковата молба за извършвани действия от ответника, съответно за състояние, от което да се създава опасност от събаряне на процесната стена, съответно на сградите, собственост на ищците.
Прието е, че в настоящият случай няма данни за поддържане на състояние, от което да възникне заплашване и опасност от вредно и смущаващо действие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно да пречат и/или ограничават тези на ищците. За да направи извода съдът е взел предвид уточненията на ищците, дадени в съдебно заседание, че действията на ответника по извършване на строителството са приключили, че такива повече не се извършват и то в близост до процесната стена, че не е налице състояние, което да създава опасност от събаряне на стената и постройките тяхна собственост. Изводът на съда е основан и на липсата на твърдения в исковата молба за извършен незаконен строеж, съответно строителните действия да са извършени в нарушение на нормативни актове, като последица от което да е създадено състояние, което да заплашва, да пречи или ограничава правомощията на ищците, като съсобственици на процесния имот за пълноценното му ползване. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за липса на правен интерес от търсената с иска защита, съответно за процесуална недопустимост на предявения иск. С обжалваното определение съдът е потвърдил определението на С. районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. За да е налице това основание следва правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на ОСГК на ВС при действието на ЗСВ от 1994 г., тълкувателни постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на ГК и/или ТК на В., или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Извън обхвата на хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК са тълкувателните решения на общото събрание на колегиите на ВС, постановени при действията на чл.52,ал.1 ЗУС/отм./, каквото е тълкувателно решение № 31/84 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК на ВС. С оглед на това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
Съдът намира, че в случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С т. 2-ра от тълкувателно решение № 31/06.02.85 г. на ОСГК на ВС е застъпено становище, че искът, основан на чл.109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според неговото предназначение, отдадено от собственика му. Според даденото тълкуване основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. С обжалваното определение въззивният съд изцяло е съобразил изводите си с даденото тълкуване в т.2-ра от ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС. Взети са предвид твърденията в исковата молба и последващите уточнения в допълнителни писмени молби и дадени в съдебно заседание на 10.12.2009 г. от ищците и съдът е приел, че не са налице данни за състояние от което да възникне заплашване и/или опасност от вредно и смущаващо въздействие при упражняване на правомощия от ответника, които да пречат и/или ограничават правомощията на ищците. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя.
Останалите правни въпроси от изложението по п. 2.1 и 2.2 касаят приложното поле на чл.109 ЗС, по п. 2.3 касе приложното поле на чл.143,ал.2 ГПК, по п.2.4 касае приложното поле на чл. 4 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС – т. 4-та основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставените правни въпроси, разрешени в обжалваното определение ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Правните въпроси са от значение за развитие на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящият случай разпоредбите на чл.109 ЗС, чл.143,ал.2 ГПК и чл.4 ГПК са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Разглеждането на правните въпроси няма да допринесе за осъвременяване на съдебната практика, тъй като не са установени изменения в законодателството, нито в обществените условия.
Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното определение, които следва да се разгледат само ако съдът допусне касационно обжалване на същото. Както се посочи настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на С. градски съд по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 5107/08.04.2010 г., постановено по ч.гр. дело № 2981/2010 г. на С. градски съд по подадена касационна частна жалба вх. № 31798/30.04.2010 г. от ищеца Г. В. К.,[населено място], ул.”А. I” № 42, чрез пълномощника Д. П. М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: