4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
Гр. София, 03.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2614/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Престиж интер тур” „ О. против решение № 54 от 25 май 2015 г. на Апелативен съд Б. по т.д.№ 113/2015 г., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд, постановено на 13.2.2015 г. по т.д.№ 550/2013 г. С първоинстанционния съдебен акт дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма] Н. сумата 69293,10 лв., представляваща цена на туристически услуги, сумата 771,46 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 24 август 2013 г. до 2.10.2013 г. и законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 4.10.2013 г. до окончателното й плащане. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на конкретното дело правни въпроси, както следва:
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички представени доказателства от страните;
Задължен ли е да изложи в мотивите на решението си върху кои от доказателствата основава изводите си за фактическата обстановка, както и да посочи при събрани противоречиви доказателства кои от тях кредитира и защо;
Как следва да бъдат ценени показанията на незаинтересован свидетел относно правнорелевантните факти;
При наличието на противоречиви свидетелски показания на кои от тях следва да бъдат основани изводите на съда и трябва ли да бъдат изложени подробни аргументи за начина, по който е извършена преценката за достоверността им;
При направено възражение за прихващане възниква ли задължение за съда да го разгледа ако вземането не е ликвидно.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на обективно съединените искове.
[фирма] Н. не е взело становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, за безспорно заявяването и договарянето на процесните туристически услуги за сезон „лято 2013 г.”, фактурирането на възнаграждение за тях в размер на 82983,91 лв., достигане на фактура № 1188/23.8.2013 г. до ответника-възложител и заприходяването й в счетоводството му. В съответствие с констатациите в неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че е извършено частично плащане в размер на 13690,81 лв. и остатъкът от фактурираното възнаграждение възлиза на 69293,10 лв. С оглед констатираното осчетоводяване на фактурата и ползването на данъчен кредит въззивният съд е приел за безспорно извършването на хотелиерски услуги по силата на договора от 1 март 2013 г. между [фирма] Н. и туроператора [фирма] Б. – предоставяне на 306 легла в хотелска сграда в к.к. „Слънчев бряг” в периода юни – август 2013 г. за настаняване на деца и ръководители в организиран детски лагер срещу заплащане на възнаграждение за услугите по цени, съгласувани в приложение № 1 към споразумението.
За да потвърди решението на окръжния съд, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел, че е възникнало задължение за касатора да заплати пълния размер на възнаграждението за предоставените съобразно договора хотелиерски услуги. В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на некачествено изпълнение на услугите и е предявил евентуално възражение за съдебно прихващане с вземания за обезщетение на имуществени вреди от неточно изпълнение на договора в качествено отношение – неизплатена сума от белоруския съконтрахент 35 938,15 ЕВРО и пропусната полза в резултат на предсрочно прекратяване на договора с „Т. М.” [населено място], Република Б., сключен за три сезона, в размер на 102 900 ЕВРО – печалба, която туроператорът не е реализирал през 2014 и 2015 г. поради предсрочното прекратяване на тригодишния рамков договор с чуждестранния възложител на услугата. В съобразителната част на въззивното решение е прието, че ответникът не е ангажирал доказателства за предсрочното прекратяване на тригодишния рамков договор, за причинна връзка между прекратяването и неточното изпълнение на процесния договор от хотелиера, за претърпените вреди и пропуснати ползи. За недоказано е прието и твърдяното от ответника неизпълнение на задълженията на ищеца да осигури необходимата леглова база за процесния период 1 юни – 31 август 2013 г. за настаняването на лагерниците, да я поддържа в добро състояние, да осигурява безопасни инсталации и санитарни възли, да отстранява своевременно повредите, като при изпълнение на описаното спазва международните стандарти за обслужване на чуждестранни туристи. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на Бургаския ОС, който е основал изводите си за недоказано възражение за лошокачествено изпълнение на услугите на липсата на рекламации от ответника до хотелиера, на заключението на съдебно-техническа експертиза и на признания на ответника относно неизгодни за него факти.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е постановил решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства, като е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка допустимите и относимите към спора доказателства и своевременно релевираните възражения на страните и доводите им при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. По зададените от касатора въпроси от процесуалноправно естество е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, която настоящият съдебен състав споделя – Решение № 212 от 1.2.2012 г. по н.д.№ 1106/2010 г. на Второ търговско отделение на ВКС, Решение № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на Второ търговско отделение, Решение № 75/20 юни 2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на Второ търговско отделени, Решение № 161 от 4 октомври 2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ търговско отделение на ВКС и много други. Бургаският апелативен съд не се е отклонил от цитираната задължителна практика, както и от цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решения на Гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, отнасящи се към преценката и кредитирането на свидетелските показания. В мотивите на решението на първоинстанционния съд, към които въззивният съд препраща, са изложени съображения защо не се кредитират събраните гласни доказателства. Решаващите изводи на съда са основание на отразяването на двустранно подписаната фактура в счетоводството на жалбоподателя съобразно стойността на туристическите услуги, посочена в нея, и ползването на данъчен кредит, съставляващи извънсъдебно признание на фактурираното задължение и безспорно доказващи съществуването му съобразно формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика.
Изводите за недоказаност на вземанията, които са предмет на възражение за съдебно прихващане, не почиват на свидетелските показания, а липсата на доказателства за отправени рекламации от туроператора до хотелиера в срока по чл.265 ЗЗД за отклонение от качеството на възложените туристически услуги и на искане за съответно намаление на договореното възнаграждение в шестмесечния срок по чл.265 ал.3 ЗЗД, както и на липсата на доказателства за прекратяване действието на договора с чуждестранното юридическо лице и за причинна връзка между евентуално некачествено изпълнение на процесния договор между страните с едногодишно действие /до 1 март 2014 г./ и прекратяване на облигационната връзка между [фирма] и беларуското дружество, основана на тригодишния рамков договор.
Оплакванията на касатора за неправилно възприемане на фактическата обстановка поради повърхностен анализ на събраните доказателства и превратно тълкуване на свидетелските показания, довели до необосновани правни изводи на съда, не подлежат на обсъждане на настоящия стадий на производството по дискреция на касационната жалба съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 50/25 май 2015 г на Бургаския апелативен съд, ТО, по въззивно търговско дело № 113/2015 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: