О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 31.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№919 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 26.11.09г. по гр.д.№2748/08г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 23.07.07г. по гр.д.№21258/03г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Г. Г. Н. установителни искове – че първоначалните ответници, с изключение на държавата, не са приели наследството на В. С. Н., починал на 24.09.84г. / иск за установяване несъществуване на наследствено правоотношение/ и че Г. Г. Н. е единствен наследник на В. Н..
Въззивният съд е приел, че отмяната на давностния срок за приемане на наследството – чл.50 /отм./ от ЗН има действие за в бъдеще, по отношение на наследства, за приемане на които давността не е изтекла към датата на влизане в сила на ЗИДЗН /ДВ бр.60/24.07.92г./; за откритите след отмяната на чл.50 от ЗН наследства и за новооткритото наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, както и обратно действие по отношение на наследства, за приемането на които давността е изтекла към момента на влизане в сила на ЗИДЗН /ДВ бр.60/24.07.92г./, но при условие да не е направено възражение за изтекла давност до влизане в сила на ЗИДЗН /ДВ бр.60/24.07.92г./. В настоящия случай няма данни ищецът да е правил до 28.07.92г. възражение за изтекла давност по чл.50 от ЗН по отношение на останалите наследници на В. Н., а направеното в производството по делото възражение е след тази дата и е без правно значение. Призованите към наследяване наследници на В. Н. не са изгубили правото да приемат оставеното от него наследство, тъй като те се ползват от отмяната на давностния срок по чл.50 от ЗН. Въззивният съд е обосновал изводите си с разпоредбата на §9 от ЗИДЗН и т.4 на ТР №1/04.11.1998г. на ОСГК на ВКС. Прието е също, че ищецът не е единствен наследник на В. Н., тъй като само двама от останалите му наследници са вписали отказите си от наследство, а останалите – не.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Г. Г. Н.. В нея се поддържа, че само жалбоподателят и баща му са извършвали конклудентни действия по приемане на наследството на В. Н.. Позовава се на издадения в негова полза констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение за имот, бивша собственост на В. Н..
В жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроси, свързани с прилагането на §9 от ЗИДЗН и т.4 на ТР №1/04.11.98г. на ОСГК на ВКС:
1.Може ли със закон да се възстанови едно право, вече погасено по давност;
2.Какви са последиците за възникналите в резултат на погасяването му права;
3.Как следва да се тълкува §9 от ЗИДЗН и не е ли противоречиво и нелогично тълкуването в т.4 на ТР №1/04.11.98г. на ОСГК на ВКС и
4.По какъв начин би могло да бъде направено възражение за погасителна давност, ако лицата, чиито права са погасени, никога не са предявили правата си.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: “след като няма срок за приемане на едно наследство и не е направено възражение за изтекла давност, при положение, че аз единствен /заедно с баща ми първоначално, а след неговата смърт аз/ съм бил добросъвестен владелец на имота на наследодателя, не трябва ли да ми бъде признато право на единствен наследник с оглед доказаните по делото факти”. Уточнен от настоящия състав, съобразно разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросът има следния вид: след като няма срок за приемане на едно наследство, за което не е направено своевременно възражение по чл.50 /отм./ от ЗН, не следва ли за единствен наследник да бъде признат този, който е добросъвестен владелец на наследственото имущество. Този въпрос се поставя и с оглед данните по делото, че жалбоподателят ищец се е снабдил с нотариален акт №879/1996г. за собственост по наследство и давностно владение на недвижим имот – бивша собственост на наследодателя В. Н..
Ответниците Р. Т. А. и И. Т. А. оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът за действието на отмяната на чл.50 от ЗН, вр. §9 от ЗИДЗН е разрешен с т.4 на ТР №1/04.11.1998г. на ОСГК на ВКС, което има задължителен характер и с което въззивният съд се е съобразил. Тълкуването е в съответствие със закона и е ясно изразено, ето защо не се налага ново тълкуване в различен смисъл. Поставените от жалбоподателя въпроси не налагат ново тълкуване, съответно – не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. С §9 от ЗИДЗН не се възстановява едно вече погасено право, тъй като общ принцип е, че давността не се прилага служебно и именно на този принцип почива както §9 от ЗИДЗН, така и т.4 на ТР №1/04.11.1998г. на ОСГК на ВКС. Възражение по чл.50 от ЗН преди 28.07.1992г. би могло да се направи от заинтересувания наследник било при предявяване на иск за собственост на наследственото имущество срещу другите наследници, които не са го приели в срока по чл.50 от ЗН, когато той е действал, било чрез иск за наследство.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос е за възможността едно лице да бъде признато за единствен наследник въз основа на извършени от него владелчески действия върху наследственото имущество.
По този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като той е резултат от смесването на два правни института – за наследственото правоприемство, което се урежда от разпоредбите на Закона за наследството и на добросъвестното владение, съответно – на придобивната давност, които се уреждат от Закона за собствеността. Законодателството не допуска възможност за придобиване качеството на наследник по силата на упражнявани владелчески действия върху наследственото имущество и затова не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.11.09г. по гр.д.№2748/08г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: