3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
С., 06,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 913/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. др. „ М.” – [населено място] против решение № 197 от 11.07.2012 г. по т.д. № 110/2012г. на Великотърновски апелативен съд .
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е въпросите: „ 1 . Процесуално допустимо ли е да се счита, да се счита, че с приемането на едно гражданско или изпълнително дело като доказателство, на практика се оказва, че и намиращите се в него писмени документи и експертизи могат да се ползват като доказателства със съответната доказателствена сила включително и по висящото дело” , 2 /” При наличието на иск заведен на основание чл.694 от ТЗ, с предмет оспорване вземания приети от Синдика и включени в списъка по чл.689 от ТЗ, процесуално необходимо и задължително ли е да се оспори и самият документ, въз основа, на който се претендира вземането от страна на съответния кредитор”. Страната е заявила, че в „ правноинформационната система” не е намерила съдебни актове, които да дават отговор на тези въпроси. Касаторът подробно е развил своето становище, свързано с неправилност на изводите на съда/ така определени и от него/, буквално възпроизвеждайки оплакванията изложени и в касационната жалба. Други доводи не са развити.
А. др. – касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, дори и да се приемат за релевантни, макар че са хипотетични и свързани не с приетото от въззивния съд, а с поддържаната защитна теза на касатора обосновават само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касатора/, то той следва да установи, че конкретно формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането им допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на хипотетични въпроси, нито подробно изложената защитна теза, възпроизвеждаща оплакванията в касационната жалба.Още повече, че същата е изградена не върху решаващите изводи на съда, а върху негова констатация, посочена и от касатора, която не обуславя постановения резултат – така единствения възприет факт, изведен от експертиза по изпълнителното дело е само размера на общата платена сума от дружеството в несъстоятелност, в качеството му на лице спрямо, чието задължение към длъжника е насочено изпълнението. Или изложените доводи съставляват оплакване за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които по принцип са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Не съставлява довод за установяване предпоставките по чл.280,ал.1, т.3 ГПК и лаконичното отбелязване, че не е била открита от страната практика по така поставените въпроси, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложима спрямо случая правна норма. Следователно, така заявеното само по себе си не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, без да бъде обоснована изрично нуждата от тълкуване на конкретна правна норма. Пространно развитите твърдения за неправилност на решението, респективно за допуснати процесуални нарушения са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК се налага извод, че не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 11.07.2012 г. по т.д. № 110/2012г. на Великотърновски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: