О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София 06.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5322/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 739 от 16.05.2014 г. по гр.д. № 3222/2013 г. на Варненския окръжен съд е отменено частично решение № 1937 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 1380/2010 г. на Варненския районен съд и в отменената част е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на М. Щ. Г., заместена в процеса на осн. чл. 227 ГПК от своите наследници по закон В. П. Г. и Ж. П. И., че Н. С. К. не е собственик на имот пл.№ 494 по ПНИ на СО” Д. чешма, Дъбравата и М. рид” в землището на [населено място],[жк], с площ от около 919 кв.м, съставляващ по одобрената кадастрална карта имот с идентификатор 10135.2516.4775 с площ 500 кв.м и имот с идентификатор 10135.2516.4776 с площ 414 кв.м.
С въззивното решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Щ. Г. против С. М. И. и М. И. И. отрицателен установителен иск за собственост на този имот и в тази част производството по делото е прекратено.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. Пл. В. като пълномощник на Н. С. К., С. М. И. и М. И. И.. Жалбоподателите поддържат, че решението е недопустимо, тъй като спорът за собственост между същите страни, за същото искане и на същото основание е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. На следващо място сочат, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като ищцовата претенция е била за имот с площ 600 кв.м, а въззивният съд се е произнесъл по иск за собственост на имот с площ 919 кв.м, т.е. налице е произнасяне по непредявен иск. Освен това въззивният съд не се е съобразил с дадените от ВКС указания в отменителното му решение и е разгледал възражения, които са били преклудирани като заявени от ищцата несвоевременно. По тези съображения считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, което налага допускането му до касационно обжалване.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Ж. П. И. и В. П. Г. изразяват становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото, че с решение № 1191 от 21.01.2005 г. на ОСЗГ [населено място], е признато правото на собственост на наследниците на Щ. Д. А. върху няколко земеделски имота, попадащи в терен по § 4 в землището на [населено място], кв. В., в това число и нива с площ 6.700 дка в м.” Кюмюрджи али”, съставляваща имот пл.№ 3640 по стар кадастрален план. Част от този имот е имот пл.№ 494 по ПНИ на м.”Б. чешма и Дъбравата”, предмет на предявения от М. Щ. Г. отрицателен установителен иск за собственост. Установено е, че през 1994 г. по молба на Н. С. К. за придобиване право на собственост по реда на § 4а и б ПЗР на ЗСПЗЗ, е извършена оценка на 600 кв.м. от имот в м. ”М.”, целият с площ от 800 кв.м, в който има построена сграда с разгърната площ 10 кв.м. Видно от съдържанието на оценителния протокол, правото си да придобие собствеността върху имота Н. К. е установила с удостоверение № 236 от 11.03.1982 г. за предоставено право на ползване и строително разрешение за сграда от 12 кв.м от 24.01.1978 г. Стойността на земята, възлизаща на 32 400 лв., е заплатена от Н. К.. Със Заповед № 427 от 05.06.2009 г. на Кмета на район “Приморски”- В., въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, е одобрена оценката на 319 кв.м от имот пл.№ 494 в размер на 3 133.92 лв., която да бъде заплатена от Н. К. в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта. Посочената сума е внесена по сметка на общината на 04.08.2009 г. и на 21.10.2009 г. е издадена заповед на кмета, с която се нарежда Н. С. К. да придобие правото на собственост и върху доплатените 319 кв.м от имот пл.№ 494, целият с площ 919 кв.м.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в тежест на ответницата е при условията на пълно и главно доказване да установи придобиването на права върху спорния имот по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, което с оглед направеното в исковата молба оспорване включва доказване на всички елементи от фактическия състав на § 4а – предоставяне на право на ползване върху имота по предвидения за това ред – с решение на ИК на ОНС, взето въз основа на акт на МС, наличието на сграда по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1992 г., оценка и заплащане на земята. Намерил е, че по делото е останала недоказана първата предпоставка, като в тази връзка е изложил съображения, че представеното от ответницата удостоверение № 236/1982 г., според което на същата е било предоставено право на ползване по реда на ПМС № 76 върху хавра от 0.8 дка в м.” М.”, не е достатъчно доказателство, от което да се направи извод за надлежно предоставяне на право на ползване, тъй като удостоверението не създава права, а само констатира възникнали такива по силата на взето решение на ИК на ОНС. Доколкото в него е посочено, че правото на ползване е предоставено на ответницата с решение № 4/2 от 11.03.1981 г. на ИК на ОНС- В., същата е следвало да представи самото решение, за да се прецени дали изобщо е взето решение за предоставяне на имот за ползване на Н. К., дали това решение изхожда от надлежен орган, дали в него не е допусната техническа грешка относно акта на МС, въз основа на който е предоставено правото на ползване или решението не е съобразено с действалия към този момент акт на МС. Непредставянето на посоченото в удостоверението решение № 4/2 от 11.03.1981 г. на ИК на ОНС- Върна е преценено от въззивния съд като достатъчно основание да се приеме, че ответницата не е доказала наличието на валидно предоставено в нейна полза право на ползване, което от своя страна обосновава извод за основателност съд на предявения против нея отрицателен установителен иск за собственост.
Настоящият състав не намира основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Доводите на касаторите за наличието на друго влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните за собственост на процесния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо, не се подкрепят от данните по делото. Производството по гр.д. № 9915/09 г. по описа на Варненския районен съд, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от М. Щ. Г. против Н. С. К., за ревандикация на същия имот, е прекратено с влязло в сила определение поради неотстраняване нередовности на исковата молба. Това определение не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността и в този смисъл не съставлява отрицателна процесуална предпоставка за повдигане на нов спор за собственост на същия имот между същите страни.
Въпросът за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост върху земеделски имот, който попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, предявен от бившия собственик, на който е признато правото на възстановяване при условията на § 4-4л, против ползвател, е разрешен при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция. Прието е, че този иск е допустим, тъй като при уважаването му ще се отрекат правата на ползвателите, и въз основа на признатото на ищците право на възстановяване, ще се издаде заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя на бившите й собственици. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е съобразено с разрешението, дадено в отменителното решение на ВКС, както и с трайно установената и задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по него.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но няма изведен конкретен материалноправен или процесуално правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд относно предмета на спора, спрямо който да се преценяват предпоставките за допускане на касационно обжалване. Както изложението, така и уточняващата молба към касационната жалба съдържат оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на доказателствата по делото, които обаче на могат да бъдат проверявани в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения следва да се приеме, че касаторите не обосновават наличието на предвидените в чл. 280, ал.1 ГПК предпоставки, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 739 от 16.05.2014 г. по гр.д. № 3222/2013 г. на Варненския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: