О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 06.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваните от съдия Гергана Никова гр. д. № 1148 и ч. гр. д. № 1147 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 5328 от 16.08.2017 г. (п. кл. от 14.08.2017 г.), подадена от М. Н. А. и В. И. И. чрез адвокат М. К. от АК – В. против въззивно решение № 194 от 10.07.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 132/2017 г. на Окръжен съд – Добрич.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответникът по касация „Борола” ООД е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Обжалваното решение е постановено при условията на чл. 294, ал. 1 ГПК, следв като с решение № 133 от 01.06.2016 г. по гр.д.№ 2346/2015 г. на ВКС, І г.о. са отменени както постановеното при първото разглеждане на спора от въззивния съд решение № 10 от 19.01.2015 г. по гр.д.№ 697/2014 г. на Окръжен съд – Добрич, така и потвърденото с него решение № 88 от 21.07.2014 г. по гр.д.№ 717/2013 г. на РС – Каварна, като делото е било върнато на Районен съд – Каварна за ново разглеждане от друг състав на съда. В правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, с обжалвания акт е обезсилено постановеното при повторното разглеждане на спора от първата инстанция решение № 96 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 244/2016 г. на РС-Каварна в частта му, с която е признато за установено по отношение на М. Н. А. и В. И. И., че „Борола” ЕООД, с ЕИК: 121121771 (понастоящем „Борола” ООД) е собственик на недвижим имот относно площта от 2 405 кв.м., който имот е с идентификатор *** и се намира в [населено място], общ. К., като производството по делото е прекратено в тази част. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Н. А. и В. И. И., че „Борола” ООД, притежава право на собственост върху 35 кв.м., заключени между обозначените в зелен цвят точки с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по скица – приложение № 5 към заключението на вещото лице по СТЕ по гр.д.№ 244/2016 г. по описа на РС – Каварна, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението и в частта му, с която М. Н. А. и В. И. И., са осъдени да предадат на „Борола” ООД владението върху същите 35 кв.м. Първоинстанционното решение е потвърдено и в останалите обжалвани части, с които М. Н. А. и В. И. И. са осъдени да премахнат за собствена сметка и със собствени средства оградата, незаконно изградена на южната граница в недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 2 405 кв.м., находящ се в [населено място], общ. К., собственост на „Борола” ЕООД, както и в частта, с която в тежест на М. Н. А. и В. И. И. са възложени сторените от „Борола” ЕООД разноски.
Въззивният съд е приел, че против М. Н. А. и В. И. И., както и против П. С. А. и О. Т. А. са заявени претенции да бъде признато за установено, че ищцовото дружество притежава право на собственост върху дворно място с площ от 2 440 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. К., като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху 80 кв.м. от дворното място, заключено по южната граница на имота на ищеца, както и иск ответниците да бъдат осъдени да премахнат със собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в имота на ищците масивна ограда, тъй като същата пречи ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Ищцовото дружество, променило правно-организационната си форма в ООД (установено от извършената от въззивния съд служебна справка в Търговския регистър), се легитимира като собственик на дворно място с площ от 2 440 кв.м., урегулирано в парцел *, кв. 46 по плана на [населено място], общ. К., заедно с двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел – ресторант със застроена площ от 1 490 кв.м. по силата на н.а за покупко – продажба на недвижим имот № 167 от 07.03.1997 г., т. I, д.№ 369/1997 г. на РС гр. Каварна. Праводател на ищеца е РПК „Съгласие” гр. Каварна, на която с договор за замяна от 24.02.1994 г. община Каварна е прехвърлила дворно място, върху което е построен хотел – ресторант, намиращо се в парцел *, в кв. 46 по плана на [населено място], с площ от 1 139 кв.м., представляваща североизточната част от парцел *, целия с площ от 1 889 кв.м. Освен това, с н.а.№ 82, т. I, д.№ 1776/1997 г. на РС гр. Каварна, РПК „Съгласие” била призната за собственик по регулация върху дворно място с площ от 1 301 кв.м., представляващо част от общинско дворно място в кв. 46 по плана на [населено място], което по силата на заповед № 10 от 15.01.1997 г. на кмета на гр. Каварна за утвърждаване на регулационен план, се придава по регулация към парцел * в кв. 46 – собственост на РПК „Съгласие”. От друга страна – ответниците О. А. и П. А. са притежавали правото на собственост върху 1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 980 кв.м. по н.а., а по скица – 990 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], ведно с построената в дворното място еднофамилна жилищна сграда, а ответниците М. А. и В. А. са притежавали собствеността върху другата 1/2 ид.част от същото дворно място и построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда. С договор за доброволна делба № 112 от 20.06.2016 г. имот № *** е поделен между ответниците, като П. А. и О. А. са придобили изключителната собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 495 кв.м., а М. А. и В. И. – върху поземлен имот *** с площ от 495 кв.м., който (съгласно приложения протокол за трасиране и скица) е разположен в северната част на бившия поземлен имот *** и граничи с имота на ищците. Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства; събрани са и експертни заключения, които са обсъдени от въззивния съд. От заключението на СТЕ, прието при първото разглеждане на делото от районния съд, е установено, че към датата на закупуване на имота от ищеца имот с идентификатор * (на ответниците) е бил с площ от 990 кв.м. и със същата площ е заснет при създаването на КК на [населено място]. Към момента на одобряването на кадастралната карта и регистри имотът на ищците не е бил ограден от всички страни и не е получил кадастрален номер. Имот * е бил нанесен в КК по заявление на ищеца от 06.04.2012 г., като с извършената промяна на КК границата между новообразувания поземлен имот с идентификатор * и имот * е била запазена. Според вещото лице първият и кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед № 51 от 03.01.1948 г. По този план имот с идентификатор * е идентичен с парцел * в кв. 41 а, а имот с идентификатор * – с парцел * в кв. 46, като между двата парцела не е била нанесена имотна граница. Вещото лице сочи, че нов кадастрален план на селото е одобрен със заповед № 2071 от 27.11.2001 г. (изработен по програма „ФАР”), по който границата между имот с пл. № * и имота на ищците е напълно идентична с границата между имотите с идентификатори * и * по КК на селото. Между двата имота има изградена масивна каменна ограда, за изграждането на която няма издадено строително разрешение. Местоположението на оградата на място е отразено в кадастралната карта, като при съпоставка вещото лице не е констатирало изместване в посока имота на ищеца. При второто разглеждане на производството от районния съд е назначена нова СТЕ, от чието заключение се установява, че към момента на закупуване на имота от ищеца (07.03.1997 г.) е действал регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 623 от 25.05.1973 г., по който имотът попада в парцел * – ресторант в кв. 46, с площ от 2 440 кв.м., отразен графично в приложената към заключението скица № 1. Със заповед № 179 от 05.06.1998 г. е била одобрена промяна в регулационния план, засягаща парцелите * и * в кв. 46 по плана на селото, която промяна не засяга дворищната регулация относно процесната граница. Към момента на одобряването на новия кадастрален план на селото от 27.11.2001 г. имотът на ищците не е бил ограден от всички страни и не е бил заснет. По същата причина не е бил заснет и нанесен и в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-7 от 19.02.2008 г. на ИД на АГКК. Ищецът подал заявление (вх.№ 99-4245 от 06.04.2012 г.) за нанасяне на УПИ * в кв. 46 по плана на селото. Със заповед от 10.04.2012 г. бил нанесен имот *, собственост на ищеца, при запазване границата между новообразувания имот и имот *. Според вещото лице към момента действа ПУП – ПУР, одобрен с решение № 87 от 28.03.2007 г. на ОбС гр. Каварна, чието графично отражение е по представената от вещото лице скица № 4. По този план с червен цвят е нанесен УПИ * в кв. 46 по регулационния план от 1998 г. Южната регулационна линия на нанесения в плана от 2007 г. УПИ навлиза в ПИ *. Вещото лице е дало заключение, че площта, заключена между южната регулационна линия на нанесения УПИ в червен цвят и нанесената съществуваща на място ограда между процесните имоти, посочена в черен цвят, е с площ 35 кв.м. и е обозначена от вещото лице по приложената от него скица № 5 с точки от 1 до 7 в зелен цвят. Като е приел, че делото не е изяснено от фактическа страна, въззивният съд служебно е назначил СТЕ с детайлно формулирани въпроси относно изясняване на регулационния статут на имотите както на ищеца, така и на ответниците. Установено е, че по плана от 1973 г. в парцел * от кв. 46 са участвали имоти с пл.№№ *, част от *, *, част от * , част от * и част от *. По отношение на парцел * в кв. 46 вещото лице е извършило проследяване на неговото отреждане по различните планове и е дало заключение, че със заповед № 623 от 25.05.1973 г. е бил одобрен кадастралния и регулационен план на селото, действал по време на извършената замяна, обективирана в договора от 24.02.1994 г., сключен между община Каварна и РПК „Съгласие”, както и по време на уреждането на регулационните сметки за този парцел. Първоначално парцелът е бил с по-малка площ от 1 889 кв.м., като източно от него е бил отреден парцел *, в който са участвали част от имот с пл.№ * и част от имот с пл.№ *. Между двата парцела е била извършена промяна на дворищната регулация, състояща се в обединяването им. Вещото лице не е констатирало изменение на дворищната регулация между парцел * и парцел *. Частично изменение на регулационния план на селото е било извършено със заповед № 179 от 05.06.1998 г. Изменението се е състояло в промяна на дворищната регулация между УПИ * – ресторант и УПИ * – 432, касаещо югозападната граница на УПИ *, но не и границата между имотите на ищеца и ответниците. Със заповед № 2071 от 27.11.2001 г. е одобрен нов кадастрален план, изработен по програма „ФАР”. По него имотът на ищеца, тъй като не е бил ограден от всички страни, не е бил заснет и съответно не е получил кадастрален номер. Към момента на одобряване на кадастралната карта и регистри на землището на селото със заповед № РД-18-71 от 19.02.2008 г., ищцовият имот не е бил заснет и нанесен. Промяна на КК е извършено по заявлението на от м.04.2012 г. и се състои в нанасянето на имот * с площ 2 260 кв.м., като се запазва съществуваща на място и отразената в кадастралната карта граница между новообразувания поземлен имот *** /на ищеца/ и поземлен имот *** /на ответниците/, което е намерило графично отражение на приложената от вещото лице скица № 3 към заключението. Имот с кадастрален № * по плана от 2001 г. /на ответниците/ е бил отразен за първи път в кадастралния план на програма „ФАР”. Същият е с площ от 900 кв.м. и е идентичен с поземлен имот * по КК на селото. За този имот не е бил отреждан парцел по нито един план. Вещото лице е дало заключение, че промяна на дворищната регулация по действащия регулационен план на селото от 1973 г. между парцел * – ресторант и парцел * – 434 в кв. 46 не е била извършвана. В кадастралния план, послужил за основа на изработването на регулационния план, между двата парцела няма заснета и нанесена имотна граница. Заснемането на имотите по действащата кадастрална карта на селото не съответства на планоснемането на никой от предходните регулационни планове.
От правна страна на първо място е прието, че още в отговора на исковата молба ответниците са заявили, че ищецът не разполага с правен интерес да установи правото си на собственост върху целия поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 405 кв.м., тъй като това му право не е застрашено, нарушено или оспорвано от ответниците. При констатация за липса на правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху целия поземлен имот *, съдебното установяване на същото по отношение на цялата му площ от 2 440 кв. м. е лишена от правен интерес за разликата над спорните 35 кв.м. до пълния размер на имота, т.е. за площ от 2 405 кв.м. Предвид процесуалната недопустимост на претенцията за разликата над спорните 35 кв.м., решението на РС е обезсилено в тази му част, а съдебното производство – прекратено.
При произнасянето по иска с правно основание чл. 108 ЗС въззивният съд е съобразил т. 2А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК относно задължението на съда да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Поради необжалване от страна на ищеца на отхвърлителния диспозитив за разликата над 35 кв.м. до 80 кв.м., спорът се свежда до собствеността върху процесните 35 кв.м. Съобразени са постановките и на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. С чл. 2, ал. 5 ЗКИР законодателят е създал оборима презумпция за вярност за отразените данни за имотите в кадастралната карта, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува, доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Относно принадлежността на правото на собственост върху спорните 35 кв.м., въз основа на заключенията е прието, че по първия регулационен план имотът, описан в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 167, т. I, д.№ 369/ 1997 г. на РС гр. Каварна (дворно място с площ от 2 440 кв. м., за което е бил отреден парцел * в кв. 46) не е представлявал самостоятелна кадастрална единица. В парцел * в кв. 46, по плана от 1973 г., са участвали имоти с пл. №№ *, част от *, *, част от *, част от * и част от *. Отреждането на парцел за даден имот има вещноправно действие. След влизане в сила на дворищнорегулационния план правото на собственост върху имотите, за които са отредени парцели, се трансформира в правото на собственост върху парцелите. За частите от имотите, които части остават извън отредените за тях парцели, правото на собственост върху имота до регулация преминава в право на вземане върху дължимото обезщетение във връзка с придаването им към съседни парцели (в този смисъл Решение № 59/1969 г. на ОСГК на ВС на НРБ). Регулационните граници на парцел * са изчертани в червен цвят по скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице по гр. д. № 244/2016 г. на КРС. Графично представено, южната регулационна линия на парцела е хоризонтална права линия, без чупки. При одобрението на следващ кадастрален план на населеното място по програма „ФАР” през 2001 г. (скица-приложение № 2) тази южна имотна граница между поземлените имоти на ищеца и на ответниците вече не представлява права линия. Вещото лице е заявило, че по този кадастрален план имотът на ищеца не е бил планоснет, тъй като не е бил ограден от четири страни, но между имотите е имало вече материализирана ограда на място, която именно е послужила за нанасянето в кадастралните планове, а в последствие – и в кадастралната карта, на имотната граница между имотите, които понастоящем представляват поземлени имоти с идентификатор * и *, а след реалното разделяне на последния – имот *. Съгласно чл. 30 ЗТСУ /отм./, в редакцията му, действаща към момента на одобряване на регулационния план на [населено място] със заповед от 25.05.1973 г., парцелите се отреждат със самия план за имотите, включени при урегулирането им в общ парцел. В заключението по назначената от въззивния съд СТЕ и приложената скица-копие № 1 е видно за кои имоти е бил отреден парцeл *. Регулационните линии са останали непроменени, в този смисъл е заключението на вещото лице по назначената от окръжния съд СТЕ и приложената скица-копие № 2. В този случай и съгласно чл. 46 ЗТСУ /отм./, оградите на дворищнорегулационните парцели се разполагат по граничните регулационни линии с равни части в двата парцела. Материализираната на място ограда не е била изградена по регулационната линия между парцелите, отредени за имотите на ищеца и на ответниците. Фактическото й изграждане е довело до заснемането й като кадастрална граница между имотите на ищеца и на ответниците както в кадастралния план от 2001 г., така и в кадастралната карта от 2008 г. Налице е несъвпадане между регулационната линия и имотната граница между двата имота. Това несъвпадане между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, обозначени в зелен цвят на скица-приложение № 5 към заключението на вещото лице по гр.д.№ 244/2016 г. на РС гр. Каварна, сочи, че 35 кв.м., заключени между тези точки, представляват част от имот *, принадлежащ на ищеца, но неправилно са били заснети към имот *, от който е произлязъл имот *, принадлежащ на ответниците. Въпросната скица първоинстанционният съд е приел, че ще я превърне в неразделна част от съдебното решение. Тъй като скицата не била приподписана, въззивният съд сторил това и потвърдил първоинстанционното решение в тази част.
При произнасянето по иска с правно основание чл. 109 ЗС е съобразено, че целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Такова неоснователно въздействие е и построяването на сграда от трето лице, попадаща в имота на собственика. Без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. Когато такъв строеж засяга правата на трети лица, те могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС. Установено е, че ответниците са изградили масивна ограда без строителни книжа, която навлиза в имота на ищеца с 35 кв.м. и неоснователно му пречи да упражнява правото си на собственост върху спорната площ, с оглед което е потвърдено решението на РС и в частта му, с която е постановено премахване на оградата.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания са поставени въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
(1) „Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира, че са налице противоречиви експертни заключения, въз основа на които е постановено обжалваното съдебно решение?” – с позоваване на Решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 408/2010 г., I г.о.;
(2) „Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви и допустимо ли е въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд да се приеме, че е приложен чл. 272 ГПК?” – с позоваване на Решение № 157 от 08.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 823/2010 г., II г.о. и Решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 826/2009 г., IV г.о.;
(3) „Основателен ли е иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконен строеж в режим на търпимост съгласно пар. 16 от ПР на ЗУТ, ако от доказателствата по делото не се установява същият строеж да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху своя имот?“ – с позоваване на Решение № 40 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 296/2010 г. на I г.о.; Решение № 88 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 479/2012 г., I г.о.; Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 457/2009 г., I г.о. и Решение № 421 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 928/2009 г., II г.о. Приложени са и Решение № 493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 719/2009 г., I г.о.; Решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 312/2010 г., II г.о. и Решение № 74 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 237/2010г., I г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Първият въпрос няма обуславящ характер за изводите на въззивния съд по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, доколкото не се констатира предпоставеното от касатора условие обжалваното съдебно решение да почива на противоречиви експертни заключения. Данните по делото сочат, че при първоначалното и повторното разглеждане на спора от първата инстанция са изслушани заключения на СТЕ със задачи, които не са систематизирани и не изясняват релевантните за спора обстоятелства в пълнота. При това положение, макар да е констатирал отсъствието на релевираното във въззивната жалба основание по чл. 266, ал. 3 ГПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 203 ГПК въззивният съд служебно е назначил СТЕ по подробно поставени от него въпроси. Именно в резултат от извършените от въззивния съд процесуални действия е постигнато изясняване на спора, като релевантните за крайния изход факти, че процесните имоти са урегулирани за първи път през 1973 г., границата между тях не е изменяна впоследствие, като регулацията е приложена, са установени категорично от кредитираното заключение на в.л. М. Х. и дадените от нея обяснения в о.с.з.28.06.2017 г. Процедирайки по този начин, въззивният съд се е съобразил с постановките на т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и с практиката на ВКС по въпроса, включително цитираното от касаторите Решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 408/2010 г., I г.о.
Вторият въпрос не представлява общо основание за допускане на обжалването. По своята същност той представлява обобщение на оплакванията за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването.
Третият въпрос също не е обусловил изводите на въззивния съд. Даденото от въззивния съд разрешение по негаторния иск е в пълно съответствие със задължителната практика – ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, с чиято т. 3 изрично е разяснено, че в практиката има случаи, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример са посочени случаите, в които по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Именно такава е ситуацията, при която ищецът е лишен от достъпа до част от имота си поради изградена от ответника върху територия на ищеца ограда. Съответствието със задължителната практика изключва допускане на обжалването.
С оглед изхода от произнасянето, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 600 лв.
Присъединеното производство по ч.гр.д. № 1147/2018 г. е образувано по частна жалба вх.№ 39 от 03.01.2018 г. на „Борола” ООД чрез адвокат Ю. О. от АК – Д. против определение № 1057 от 04.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 132/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич, ГО, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 194 от 10.07.2017 г. в частта за разноските, като настоящият жалбоподател е осъден да заплати на М. Н. А. и В. И. И. сумата 246,41 лв. за защита във въззивното производство съобразно обезсилената част на първоинстанционното решение и прекратената част от иска по чл. 108 ЗС.
Ответниците по частната жалба М. Н. А. и В. И. И. са подали писмен отговор в срок, в който излагат становище, че жалбата е неоснователна по същество.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение поради неговата неправилност.
За да се произнесе по обжалваното определение, ВКС взе предвид следното:
Правилно въззивният съд е допълнил обжалваното решение в частта за разноските в полза на ответниците по частната жалба. Първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС относно 2405 кв.м. от процесния имот е било обезсилено и производството по делото – прекратено, като решението на районния съд в тази част е потвърдено само за 35 кв.м. от процесния имот. Ответниците М. А. и В. И. имат право на разноски съобразно прекратената част от производството по иска по чл. 108 ЗС съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, които възлизат именно на сумата 246,41 лв., като се има предвид, че адвокатското възнаграждение за защита по иска по чл. 108 ЗС е в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 194 от 10.07.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 132/2017 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА М. Н. А. и В. И. И. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Борола” ООД, ЕИК: 121121771, сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1057 от 04.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 132/2017 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :