О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.73
гр. София, 02.02..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5154 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от Й. Й. Б. и С. Г. Б. , двамата от гр. Г., чрез пълномощника им адв. В. П. , касационна жалба против въззивното решение № 345 от 6.08.2008 год. по гр. д. № 404/2008 год. на Великотърновския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.02.2008 год. по гр. д. № 1285/2006 год. на Горнооряховския районен съд в частта му, с която предявения от касаторите иск за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е отхвърлен за 1/6 ид. ч. от описания в нот. акт № 55/93 год. имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите считат, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са приложили решение № 35 от 23.03.99 год. по гр. д. № 966/98 год. на ВКС, ІІ г. о. Поддържат, че при установеното неизпълнение на задълженията по договора и от двамата ответници, то изводът на въззивния съд за частичното му отхвърляне противоречи на приетото в представеното решение на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по жалбата не е постъпил.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Настоящият състав счита, че не е налице това основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да отхвърли частично иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че след смъртта на единия кредитор по алеаторния договор, другият кредитор и наследниците на починалия имат правото да искат развалянето му поради неизпълнение до размер на притежаваните от тях дялове. В случая един от ответниците по иска е наследник на починалия кредитор, поради което и по наследство е придобил 1/6 ид. ч., до който размер искът за разваляне на договора поради неизпълнението му е неоснователен. Макар и касаторите да не са формулирали изрично кой е същественият материалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие на представеното решение на ВКС, то с оглед поддържаното становище може да се изведе извода, че това е въпросът за развалянето на целия договор при констатираното неизпълнение на задълженията на ответниците, приобретатели по него и по отношение на двамата крадитори, прехвърлители. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие на приетото в представеното съдебно решение, тъй като съображението му за частичното отхвърляне на иска е обстоятелството, че ответникът е наследник на един от прехвърлителите, поради което и за наследствената му част развалянето на договора не може да се иска – той е едновременно длъжник и кредитор за тази част от наследството на починалия прехвърлител, него наследодател. Неизпълнението на задълженията по договора не е относимо към дела, получен от ответника по наследство от кредитора, поради което и не е налице произнасяне по въпрос, решен в противоречие с представеното решение на ВКС. В цитираното решение казусът е бил различен – неизпълнението към един от кредиторите, когато то е значително, е основание за разваляне на целия договор, която хипотеза в настоящето производство не е налице. Поради това и не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 345 от 6.08.2008 год. по гр. д. № 404/2008 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.