О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 23.01.2012 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 754 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. П. срещу решение № 538/02.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 564/2010 г. на Софийския окръжен съд. С него частично е отменено решение № 55/09.04.2010 г. по гр. дело № 209/2009 г. на Елинпелинския районен съд, като вместо това е постановено предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. С. П. на неговата майка С. Г. П., определен е режим на лични контакти на детето с жалбоподателя – негов баща и последният е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетния си син.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответницата по касационната жалба С. Г. П. не е подала отговор на жалба в срока за това.
В двете представени от жалбоподателя писмени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпреки дадените от въззивния съд подробни указания в тази насока, не е формулиран ясно и точно конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и разрешаването на който да е обусловило изхода на спора по делото, респ. който правен въпрос да представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Жалбоподателят не е посочил ясно и точно, и никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Вместо това изложенията на жалбоподателя съдържат твърдения за фактически обстоятелства по делото и оценка на доказателства и на социалните доклади по него; изложени са оплаквания и доводи за необоснованост на някои изводи на въззивния съд, за неправилна преценка и за игнориране на доказателства по делото; сочи се необходимост от конкретизация и унификация на изискванията към обема и съдържанието на социалните доклади, както и от въвеждане на нови критерии при оценката на доказателствата, касаещи въпроса на кого от двамата родители да бъде предоставена грижата за отглеждането и възпитанието на детето. Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното не представлява изложение и посочване на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на окръжния съд. Част от изложеното от касатора представлява касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които обаче не са, и е недопустимо да бъдат предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от посоченото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 538/02.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 564/2010 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.