ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 73
София 11.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 432-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Г”ООД от г. Русе и на “Т”ООД-г. Русе срещу въззивното решение от 17.03.08г. по г.д. №1113/07г. на ОС-г. Русе,г.отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 19.07.06г. по г.д. № 106/06г. на РС-г. Русе, в частта с която е уважен предявения от “Г”ООД-г. Русе против “”Т”ООД-г. Русе иск за сумата 8646.26лв., представляваща неизплатена цена по фактура №15/23.08.05г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на “Г”ООД-г. Русе против ”Т”ООД-г. Русе.
І. Касаторът “Г”ООД-г. Русе поддържа като основание за допускане на касационно обжалване това, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същото обосновава с противоречие с постоянната практика на ВКС, според която договора за изработка е двустранен, неформален и консесуален. В тази връзка развива съображения, че с факта на подписване на процесната фактура №15/23.08.05г. от представители на страните по делото се обективирало изпълнението от страна на “Г”ООД-г. Русе на договор за изработка, обстоятелство което правело изискуемо и дължимо плащане на изработеното от страна на изпълнителя “Г”ООД-г. Русе.
Както ВКС-ТК многократно е имал случай да се произнесе стоковата фактура е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила.становеното в него подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение №459/26.11.07г. по т.д. №117/07г. на ВКС-ТК при повторното разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил и преценил поотделно и в тяхната съвкупност многобройните писмени доказателства, представени от страните, в т.ч. и изслушаната и приета от страните СИЕ, според които освен подписаната от представители на страните по делото фактура №15/23.08.05г. няма други доказателства, които да установяват, че има материали, които да са били внесени за “Г”ООД-г. Русе и реално да са му били доставени в изпълнение на договора от 3.01.05г. Получател на тези материали/внос от Франция/ е бил ”Т”ООД-г. Русе и те са били предназначени за “Г”Е. съобразно договора от 3.01.05г., по който “Г”Е. има качеството на изпълнител.
Като е формулирал този краен извод въззивният съд е постановил правилно решение в точно съответствие с утвърдената от ВКС практика, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ІІ. Касаторът “Т”ООД-г. Русе обжалва въззивното решение от 17.03.08г. по г.д. №1113/07г. на ОС-г. Русе-г.отд., в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.07.06г. по г.д. № 106/06г. на РС-г. Русе, в частта с която е отхвърлен предявеният обратен иск от ”Т”ООД-г. Русе срещу третото лице-помагач на страната на ответника “Г”ЕООД-г. Русе. Поддържа като основание за допускане на касационно обжалване това, предвидено в чл.280 ал.1 т.1и т.3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, изготвено на основание чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат съображения, че съществения материалноправен въпрос, по който съдът в обжалваното решение се е произнесъл в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС е този относно отговорността за недостатъци, предмет на предявения от ”Т”ООД-г. Русе срещу третото лице-помагач “Г”ЕООД-г. Русе квантиминорен иск и иск за обезщетение, основани на чл.23 и чл.24 от договора от 3.01.05г., по който “Г”Е. е изпълнител.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на представените към касационната жалба решения на ВКС намира, че не са налице релевираните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване.
По делото е безспорно установено, че съгласно подписания между чуждестранния контрагент и ”Т”ООД-г. Русе споразумителен протокол на последния е направен отбив в размер на 8658.50 евро, с което е бил уреден спора между тях относно количеството и качеството на доставената продукция от ”Т”ООД-г. Русе. Съгласно чл.24 ал.1 от договора възложителят има право на рекламация пред изпълнителя в срок от 21 дена от датата на предаване на поръчката на крайния купувач. В конкретния случай от данните по делото е установено, че този срок не е бил спазен от възложителят, още повече че ищеца по обратния иск не е доказал вида и характера на недостатъците, каквото задължение е имал съгласно чл.24 ал.2 от договора.
Обезщетението, предвидено в чл.23 от договора в конкретния случай не се дължи, предвид липсата на доказателства за изпълнение на поръчката, предмет на договора от 3.01.05г. от трето лице.
Приложените към касационната жалба на “Т”ООД-г. Русе срещу въззивното решение от 17.03.08г. по г.д. №1113/07г. на ОС-г. Русе-г.отд., в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.07.06г. по г.д. № 106/06г. на РС-г. Русе, в частта с която е отхвърлен предявеният обратен иск от ”Т”ООД-г. Русе не сочат на противоречива практика на ВКС по съществения материално правен въпрос, предмет на касационната жалба.
Водим от горното ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.03.08г. по г.д. №1113/07г. на ОС-г. Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: