ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
София, 09,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 910 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. П. от София против решение № 901/9.07.2009 г. по гр.д. № 1328/2009 г. на Софийски АС в частта, с която по същество се отхвърля иска на касатора срещу З. А. България по чл.407,ал.1-отм. ТЗ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 11.06.2004 г. за разликата над 15 000 лв.
В молба-изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Представени са решения на ВКС по ГПК-отм.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решението, е това което обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагане на материалния закон съгласно чл.280,ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с практиката на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства. В този смисъл е и представеното Р № 323/20.05.98 г. по н.д. № 152/98 г. на ІІ н.о. Другите приложени решения на ВКС касаят договор за изработка, инфлацията за времето от увреждането, съпричиняването, изтеклия срок на свидетелство за управление
За да е налице основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалвания въззивен акт трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Въпросът за размера на присъденото обезщетение касае правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но е извън обхвата на приложното поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК се твърди, че въпросът за справедливото възмездяване на болките и страданията на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.
По този въпрос има задължителна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно т.8 ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на редица конкретно, обективно съществуващи обстоятелства, които в случая са взети предвид при определяне размера на обезщетението.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 901/9.07.2009 г. по гр.д. № 1328/2009 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: