О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2975/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на В. И. С. и Е. Н. А., двете от [населено място], срещу определение №276 от 22.03.2013 г. по ч. гр.дело №320/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което са потвърдени определение №894 от 31.03.2013 г. по гр. дело №2358/2011 г. на Русенския районен съд и определение №896 от 31.03.2013 г. по гр. дело №2358/2011 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционните определения са оставени без уважение молбите на жалбоподателките за изменение на решение №2265 от 28.12..2012 г. по гр. дело №2358/2011 г. на Русенския районен съд в частта му за разноските. Въззивният съд е приел, че съобразно действителната и правна сложност – проведени съдебни заседания и наличието само на един спорен въпрос – дали е приложена процедурата по чл.15 ЗУТ и чл.17 ЗУТ, то заплатените адвокатски възнаграждения са прекомерни. Направен е извод, че съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията по наредбата.
Жалбоподателките са изложили доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 год. на В. адвокатски съвет ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимален размер; както и дали броят на проведените съдебни заседания е задължителен критерий за фактическа и правна сложност на делото по смисъла на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С определение №362 от 07.06.2013 г. е спряно производството, защото по първия повдигнат въпрос има образувано тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 06.11.2013 г. Ето защо производството по делото трябва да бъде възобновено.
По подадените частни жалби Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатите от жалбоподателките въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като те не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По първия въпрос. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. По тази причина трябва да се приеме, че обжалваното определение е съобразено с практиката на ВКС.
По втория въпрос. Той не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото определение №276 от 22.03.2013 г. по ч. гр.дело №320/2013 г. на Русенския окръжен съд е съобразено с трайно установена съдебна практика. Според нея броят на проведените съдебни заседания не е задължителен критерий за фактическа и правна сложност на делото. Преценката за това се извършва като се съобразяват всички обстоятелства, които действително обуславят такава сложност, като в определени случаи може да се вземе предвид и броят на съдебните заседания.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело №2975/2013 г. на ВКС, IV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №276 от 22.03.2013 г. по ч. гр.дело №320/2013 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.