2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр. София, 15.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.11. през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. № 61290/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 136/ 15.12.2015г. постановено по в.т.д. 295/2015г. на Бургаски апелативен съд. В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е формулирал следните въпроси: възможно ли е неизправна страна по един двустранен договор да развали същия, както и носи ли отговорност при неизпълнение на поети задължения по сключения договор; по какъв начин следва да бъде предадена строителната площадка от изпълнителя на възложителя дори и при прекратяване на договора. Твърди се наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК.
В срока за отговор [фирма] [населено място] е възразил срещу допускането на касационно обжалване и срещу основателността на касационната жалба.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира че касационната жалба е допустима- отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД и е приел за основателно възражението на ответника за разваляне на договора по чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Преди да достигне до тези правни изводи, съдът е тълкувал посочените разпоредби в смисъл, че за изправната страна по договора възниква потестативно право да го развали с едностранно волеизявление, както и че за вреди възникнали след развалянето на договора, не възниква право на обезщетение по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД. Фактическите изводи на въззивния съд са следните: ищецът не е изпълнил задължението си за плащане и затова е неизправна страна, а ответника е изпълнявал задължението си за строителство и е изправна страна по договора.
Така поставените правни въпроси от касатора са неотносими за настоящото производство. По тях въззивният съд не се е произнесъл, те не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда. Бургаският апелативен съд не е приел, че договорът може да се разваля от неизправна страна, както и че неизправната страна не носи договорна отговорност. Въззивният съд не е коментирал правното значение на акт № 10 за спиране на строежа, съгласно Наредбата № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Бургаският апелативен съд е приел, че страните са сключили през 2008г. договор за строителство, като изпълнителят се е задължил и да охранява строежа, че през 2011г. строителят правомерно е развалил договора като изправна страна и е освободил строителния обект, липсите в обекта са възникнали 3 години по- късно след развалянето, за което строителят не отговаря.
Въпросът дали ответникът е изправна страна по договора е въпрос на обоснованост и правилност на съдебното решение, тъй като е свързан с направените фактическите изводи на въззивния съд. Това оспорване на фактическите констатации е касационно основание по чл. 281т.3 от ГПК и няма отношение в производството по чл. 288 от ГПК.
Тъй като формулираните правни въпроси са неотносими за производството по чл. 288 от ГПК и нямат връзка с въпросите по които се е произнесъл въззивният съд, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136/ 15.12.2015г. постановено по в.т.д. 295/2015г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: