О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр. София, 18.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№960 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Уникредит лизинг” АД срещу решение №286 от 06.12.2018 г. по в.т.д.№1683/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №19 от 09.02.2018 г. по т.д.н.№186/2017 г. на СОС, с което на основание чл.632 ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ЕТ „Видира – П. П.” с начална дата – 15.03.2012 г., открито е производство по несъстоятелност на търговеца, наложен е общ запор и възбрана върху цялото му имущество, постановено е прекратяване на дейността му, същият е обявен в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно. Излагат се съображения, че изводите на съда относно размера на текущите задължения на длъжника и възможността му да ги удовлетвори с краткотрайните си активи, са необосновани – задълженията на длъжника не са тези, установени от съда, а са в чувствително по-малък размер, респективно с оглед заключението на ССЕ, коефициентът на обща ликвидност попада в допустимите граници. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи и съображения на страните, както и да подложи на цялостен и задълбочен анализ целия събран по делото доказателствен материал и въз основа на него да постанови решението си. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация – „Банка ДСК” ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касация – „Велтариос лимитид” и ЕТ „Видира – П. П.” не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед събраните доказателства, вкл. и приетите основно и допълнително заключения на назначената в хода на първоинстанционното производство ССЕ и заключението на ССЕ, назначена от въззивната инстанция, по делото безспорно е установено допуснато от едноличния търговец неизпълнение на поетите парични задължения по сключените с „Банка ДСК” ЕАД договори за кредит, за които в полза на банката са възникнали вземания и са издадени съответно четири броя изпълнителни листове. Приел е за установено и наличието на вземане на присъединения кредитор „Велтариос лимитид” по сключен между него и трето лице-заемател договор за корпоративен заем в размер на 2 720 000 щатски долара, обезпечен с договор за поръчителство от ЕТ „Видира – П. П.”, която сума е била усвоена и понастоящем е изискуема, а ЕТ носи солидарна отговорност за погасяването й. Посочил е, че неплатежоспособността е свързана с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, която невъзможност следва да бъде трайна, а не израз на моментно финансово затруднение, като състоянието на неплатежоспособност по смисъла на 608 от ТЗ се преценява въз основа на цялостен анализ на доказателствата, установяващи общото финансово-икономическо състояние на длъжника /за което с приоритетно значение са показателите за ликвидност и техния анализ/ и възможността да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредиторите си. Изложил е съображения, че като се вземат предвид релевантните доказателства, ЕТ е в състояние на неплатежоспособност – за проверените години от 2012 до 2017 г. вкл., коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност /водещи икономически показатели, характеризиращи способността на дружеството да изплаща текущите си задължения към кредиторите си/ са с отрицателна стойност, а показателите за финансова автономност и задлъжнялост сочат съответно на ниска степен на финансова автономност и висока степен на задлъжнялост. В този смисъл е достигнал до извод, че преценката на възможността на длъжника да изплаща текущите си задължения с всички краткотрайни активи, чието осребряване може да осигури достатъчна наличност от средства за погасяване на задълженията, без да се засегнат активите, необходими за осъществяваната от длъжника търговска дейност, обосновава наличие на трайни финансови затруднения. Изразил е становище, че този извод не се променя от отразената в заключението на приетата пред въззивния съд ССЕ констатация /че при изключването на задължението към „Велтариос лимитид”, през 2017 г. е налице завишение на стойностите на коефициентите на ликвидност/, тъй като същата сума е отразена в баланса и като вземане, което според данните по делото, е несъбираемо. С оглед изложеното въззивният съд е счел, че длъжникът не е в състояние да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи – установено от заключенията на вещите лица като обективно и трайно състояние, поради което са налице и изискуемите от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Предвид установените от вещото лице отрицателни стойности на коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност към 15.03.2012 г., когато е налице и спиране на плащанията, е приел, че към посочената дата ЕТ е изпаднал в трайно, обективно и необратимо състояние на невъзможност да изпълнява паричните си задължения, поради което е определил 15.03.2012 г. за начална дата на неплатежоспособността.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
При постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като в решението е дадено собствено разрешение по предмета на делото, след произнасяне по всички допустими и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните – в решението се съдържа обсъждане на доводите относно съществуването на оспорените от „Уникредит лизинг” АД задължения на ЕТ, като е възприето становище, че дори и тези задължения да се изключат при осъществяване на преценката за финансово-икономическото състояние на длъжника, то изводът за отрицателни стойности на коефициентите за ликвидност не би се променил, предвид неправилното включване в баланса като краткотраен актив на задължението на ЕТ към „Велтариос лимитид” /в който смисъл е заключението на допълнителната ССЕ, според което и при изключване на задълженията на ЕТ към „Велтариос лимитид” и „Савапе” ООД в общ размер на 5 148 х. лв., то с оглед неправилното включване в баланса на ЕТ като вземане на сума от 5 004 х. лв. представляваща задължението на ЕТ към „Велтариос лимитид”, коефициентите за ликвидност за 2017 г. отново биха били под референтните стойности – 0.25 обща и бърза ликвидност и 0.00 – незабавна и абсолютна/. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.
С оглед изложеното и тъй като при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация „Банка ДСК” ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №286 от 06.12.2018 г. по в.т.д.№1683/2018 г. на САС.
ОСЪЖДА „Уникредит лизинг” АД[ЕИК] да заплати на „Банка ДСК” ЕАД[ЕИК] сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.