О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 19.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 108 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация “В. Т.” против решение от 24.11.2010г. по гр.д.№ 571 по описа за 2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено частично решение № 296/29.06.2007г., постановено по гр.д.№ 789/2006г. на Великотърновски РС и вместо това е признато за установено по отношение на кооперацията, че ищците К. П. Б., Ц. П. П. и П. П. К. са собственици на реална част с площ 1468,35 кв.м.от УПИ VІІ-Кооперативен дом от кв. 15 по плана на [населено място], целия с площ 2580 кв.м., която реална част е изобразена в скицата на в.л. Л. Л., като разполагаема площ от бивш имот 299 по плана от 1933г. и за тази площ е отменен констативен н.а. № 560,т.ІІІ/2001г. на нотариус Д. Д.. Със същото решение е потвърдено решението на РС в останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата от 161,22 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗВСОНИ, тъй като е рестиуиран имот, който не е в патримониума на държавата, или общината, или техни дружества, а е кооперативна собственост и за нарушение на чл. 79 от ЗС, тъй като съдът е приел, че кооперацията не е придобила по давност частта от 1468 кв.м., за която иска е уважен. Прави се оплакване за допуснати процесуални нарушения, тъй като не са изпълнени указанията на ВКС в отменителното решение и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК формулирания материално правен въпрос е: подлежи ли на реституция част от имот, който е фактически отнет без да е отчужден и за него не е платено обезщетение, ако тази част не е застроена, но е обслужвала дейности на кооперация, ползваща имота и за нея кооперацията е призната за собственик по давност с нот. акт по обстоятелствена проверка. Процесуалните въпроси са свързани със това кои указания на ВКС в отменителното решение са задължителни за долната инстанция и какви са задълженията й по обсъждане на доказателства. По първия въпрос, касаторът счита, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/1995 и ТР № 6/2006г., а по процесуалните въпроси се твърди противоречие с ПП 1/1985г. и ПП № 1/1953г. и ПП № 7/1965г. които обсъждат задълженията на втората инстанция и необходимото съдържание на решението й.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като считат, че няма ясно формулирани въпроси, че възивншият съд се е съобразил с практиката по материално правните въпроси, а практиката по процесуалните е неотносима.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на П. П. Б., починал на 04.01.1984г., а той е един от наследниците на П. Г. Б., починал 16.01.1945г. На негово име се води имот 299 по плана от 1933г. с площ 1902 кв.м., за който е отреден парцел VІІ от кв. 15 с площ 1450 кв.м. по плана на [населено място]. С частично изменение на плана от 1969г. се сливат парцел VІІ и парцел VІІІ и общия терен е отреден за парцел VІІ-кооперативен дом. Имотите, засегнати от това отреждане са оценени с протокол от 19.08.1970г., между които е и имот 299. С н.а. № 37,т.9/16.09.1970г. наследодателят П. Г.Б. е признат за собственик по давност на парцел VІІ с площ 1450 кв.м. Няма заповед за отчуждаване и доказателства за обезщетяване на ищците, или наследодателят им. Със строително разрешение и протокол за строителна линия от 1972г. кооперацията е изградила сграда на два етажа с площ 289 кв.м. През 1973г. е извършено отново изменение на плана, като имота, отреден за кооперативен дом е разширен с включване на други имоти. Сега сградата на кооперацията засяга частично имот 299. Необходимо прилежащия терен от него към сградата е 161 кв.м. Останалата площ от 1468 кв.м. е бивша площ от имот 299, сега попадаща в парцел VІІ-кооперативен дом, която не съставлява необходимо прилежащ терен. Част от тази площ от 480 кв.м. оградена от изток с телена мрежа се ползва от ищците за градина. Останалата площ не е застроена и се ползва от кооперацията за зареждане на магазините, за паркиране на превозните средства. Съдът е приел, че върху тази площ няма реализирано мероприятие на кооперацията, че тя не я е придобила по давност и за нея е настъпил реституционния ефект на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, поради което за нея иска е уважен.
По първият поставен въпрос – подлежи ли на реституция част от имот, който е фактически отнет без да е отчужден и за него не е платено обезщетение, ако тази част не е застроена, но е обслужвала дейности на кооперация, ползваща имота и за нея кооперацията е призната за собственик по давност с нот. акт по обстоятелствена проверка, възивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 1/1995г. и ТР № 6/2006г. на ОСГК на ВКС. Този въпрос е основен за спора. Тъй като по делото е установено, че имот 299 е фактически отнет без да е отчужден и без собствениците му да са обезщетение, правилно възивният съд е приложил нормата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ за свободната незастроена площ, която е и извън прилежащия терен на сградата. За тази площ е приложима нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, с която се заличава изтеклата придобивна давност до влизане в сила на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ за имотите, за които се възстановява собствеността. Така до 22.11.1997г. кооперацията не е могла да придобие по давност неотчуждения терен на имот 299, той не е станал кооперативна собственост и не е била налице пречката за реституция. Затова възивното решение не е в противоречие с ТР № 6/2006г. Кооперацията е придобила само частта от имот 299, която е прилежащ терен към сградата независимо дали е владяла тази част на основание чл. 2, ал.3 от ЗОС в първоначалната му редакция, която норма е отменена, но е породила еднократното си действие. Затова за тази площ иска е отхвърлен. Тъй като площта, за която иска е уважен не е застроена и от нея може да се образува самостоятелен парцел, въззивното решение не е в противоречие с ТР № 1/1995г.
Указанията на ВКС в отменителното решение се отнасят до приложението и тълкуването на материалния и процесуалния закон при второто въззивно разглеждане на делото, съгласно чл. 294 от ГПК, но те не са задължителни относно преценката на доказателствата и крайния изход от спора.
По процесуалните въпроси, касаещи правомощията и задълженията на втората инстанция и необходимото съдържание на решението, цитираната задължителна съдебна практика от касатора с ПП 1/1985г. и ПП № 1/1953г. и ПП № 7/1965г. е постановена при друга нормативна уредба, актуална към момента на постановяването й. Въззивният съд е посочил какво приема за установено и е мотивирал изводите си, а в диспозитивя ясно е посочено в коя част се уважава иска и в коя се потвърждава решението, с което е отхвърлен. Следователно и по процесуалните въпроси не е налице основание за допускане до касация, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.11.2010г. по гр.д.№ 571 по описа за 2010г. на Великотърновски окръжен съд по касационна жалба на Всестранна кооперация “В. Т.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: