1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр. София, 21.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 558 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Н. Д. К. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. Д. срещу определение № 3445/20.12.2010г. по в. гр. дело № 3196/2010г. на Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, VІІІ състав, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Д. К. против определение от 11.10.2010г. по гр. дело № 1373/2010г. на Пловдивски районен съд, VІІІ гр. състав, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК – в обжалвания съдебен акт е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът относно приложението на чл. 16а ТЗ и обстоятелството, че са преклудирани правата на ответника по делото по отношение на физическото лице Н. К.. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на предявения иск.
Ответниците Министерство на вътрешните работи и [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изп. дело № 200981804001183 на ЧСИ Д., които ищецът е осъден да заплати на МВР с решение № 16/27.02.2006г. по гр. дело № 1744/2005г. на Пловдивски районен съд, въззивният съд е приел, че този иск е недопустим, тъй като не се сочат факти, които да са възникнали след влизане в сила на решението по гр. дело № 1744/2005г. на ПРС. Изложил е съображения, че прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права и задължения на [фирма] по време на висящия процес по гр. дело № 1744/2005г. на ПРС не е ново обстоятелство поради настъпването му преди постановяване на решението, съдебното решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на правоприемника – [фирма] и приложение намира чл. 15, ал. 3 ТЗ поради липса на споразумение с кредиторите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.
Посоченият от касатора въпрос относно приложението на чл. 16а ТЗ не е релевантен за спора, тъй като в исковата молба не са изложени твърдения за липса на предпоставките за предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на длъжника на кредитора, поради което и съдът не се е произнесъл по него. От друга страна относно приложението на чл. 16а, ал. 1 ТЗ е налице съдебна практика, обективирана в решение № 148/05.03.2008г. по т. дело № 694/2007г. на ВКС, ТК, съгласно която солидарната отговорност, предвидена в чл. 15, ал. 3 ТЗ, няма връзка със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който се отнася единствено до отделното управление на преминалото върху приобретателя търговско предприятие.
Въпросите дали са преклудирани правата на ответника по делото по отношение на физическото лице Н. К. и дали физическото лице е обвързано от осъдителното решение след прехвърляне на предприятието му на едноличен търговец на търговско дружество в хода на исковото производство са релевантни за спора и са във връзка с въпросите за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, предпоставките за неговото предявяване и на какви факти следва да се основава, по които въпроси има формирана съдебна практика по чл. 255 ГПК /отм./, която следва да намери приложение, предвид аналогичната норма на чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса в съответствие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че отрицателният установителен иск по чл. 255 ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след издаване на съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист. Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е аналогична на чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./, поради което при приложението на чл. 439, ал. 2 ГПК, следва да се приложи установената съдебната практика по чл. 255 ГПК /отм./. Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти. В изложения смисъл са и указанията, дадени в Решение на ОСГК № 101/01.12.1972г. по гр. дело № 95/1972г., което служи за ръководство на съдилищата и в което е прието, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК /отм./ са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Налице е съдебна практика по приложението на чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./, която следва да се съобрази при приложение на сега действаща разпоредба – чл. 439, ал. 2 ГПК, по която не се налага установяване на нова съдебна практика. Като е приел, че прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права и задължения на [фирма] по време на висящия процес по гр. дело № 1744/2005г. на ПРС не е ново обстоятелство поради настъпването му преди постановяване на решението и е приложил чл. 15, ал. 3 ТЗ поради липса на споразумение с кредиторите, въззивният съд се е съобразил с посочената съдебна практика.
По въпроса дали физическото лице е обвързано от осъдителното решение след прехвърляне на предприятието му на едноличен търговец на търговско дружество в хода на исковото производство е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на търговско дружество в течение на производството делото следва своя ход между първоначалните страни и ако няма друго споразумение с кредиторите отчуждителят – физическо лице отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. При постановяване на определението въззивният съд се е съобразил с посочената съдебна практика.
Следователно не е налице твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3445/20.12.2010г. по в. гр. дело № 3196/2010г. на Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, VІІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.