О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 22.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 542 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТПК „Колективен труд”, [населено място] чрез адвокат В. С. срещу решение № V-11/24.02.2011 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по в.гр.д. № 2043/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата –Т. С. Т. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред районен съд – [населено място] /РСЦ/ е предявен устанвовителен иск от Т. С. Т. за приемане на установено спрямо ТПК „Колективен труд” [населено място], че ищецът не е прекратил членството си в кооперацията. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а БОС е отменил решението му и е постановил друго, уважаващо иска. БОС е приел, че ищецът и ответната кооперация са били както в членствени, така и в трудови правоотношения. Трудовото правоотношение е прекратено през 1993 г., като ищецът Т. С. Т. не е отправял волеизявление за прекратяване на членственото си правоотношение, не е бил изключван, нито е преминал в друга кооперация. ЗК не предвижда други основания за прекратяване на членствени правоотношения освен изброените в чл.14 и чл.15 ЗК от 1991 г. /отм./. Предвиденото в устава /чл.24 ал.6/, че членството се прекратява, считано от деня на освобождаване на кооператора от работа, т.е. с прекратяване на трудовото правоотношение, противоречи на закона и съставлява недействителна клауза на устава. Доколкото не са представени доказателства за прекратяване на членството на ищеца в ответната кооперация чрез напускане, изключване или друг способ, искът е основателен, според БОС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следното: Дали клаузите на устава на кооперацията са действителни и с прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и членството в кооперацията? Въпросът действително е обусловил изхода на спора. ВКС многократно се е произнасял за обособеността и различията между трудовоправните и членствените отношения между член-кооператор и кооперация, различията в основанията за възникването им, различията в прекратяването им и защитата срещу това прекратяване /така и ТР № 4/05.04.2006 г. на ОСГК на ВКС/. В този смисъл е и постановеното решение на БОС относно различията и самостоятелното съществуване на членствените и трудовоправните правоотношения между страните. Въпросът за приетата недействителност на клаузата от устава на кооперацията също е обусловил изхода на спора. Но липсва допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК относно формулирания в цялост въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Приложената от касатора съдебна практика не е основание за наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Решението на Пазарджишки районен съд е без доказателства да е влязло в сила и не е основание за наличие на противоречива съдебна практика /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Определение № 1241/08.09.2009 г. на ВКС е по реда на чл.288 ГПК и също не е основание за противоречива практика по цитираното по-горе ТР, а и спорът по този казус е по предявени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, т.е. липсва обективна идентичност. Липсва обективна идентичност между казусите и в другите два съдебни акта. Определение № 341/11.11.2004 г. на ВКС по ч.гр.д. № 240/2004 г. е във връзка с предпоставките за иск по чл.64 ЗК при наличие на проведено ОС на кооперацията, каквото в случая липсва. Решение № 1845/29.12.2000 г. също касае предпоставки и основания за отмяна решение на ОС на кооперация, т.е. неотносимо е към настоящия казус, в който не е проведено ОС на кооперация и взето решение за прекратяване на членството на ищеца в ответната кооперация. Касаторът не излага основания за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а бланкетното препращане към законовия текст не обуславя приложението му.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БОС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-11/24.02.2011 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 2043/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.