3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 730
С., 23.06. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1552/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник главен юрисконсулт А. Х. против въззивно решение № 2158 от 16.12.2014г. по в. гр. дело № 3455/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3540 от 01.10.2014г. по гр. дело № 2312/2014г. на Пловдивски районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Д. Л. Х. извършено със заповед № РД-188 от 19.12.2013г. на основание чл. 326, ал. 1,т. 3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „пощенски раздавач” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1750 лв. за периода 01.01.2014г. – 31.05.2014г., ведно със законна лихва от подаване на исковете молба 13.02.2014г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса – следва ли в случай на порок (въведен срок, който не е съществен елемент на договора) при сключване на трудов договор за заместване на отсъстващ служител с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ да се прилага фикцията на чл. 68, ал. 5 КТ предвидена за нарушаване на изискванията по ал. 3 и ал. 4, въведени за трудов договор с определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. за друг вид срочен договор. Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. Л. Х. чрез пълномощник адв. А. А. Пловдивска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че по приложението на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – сключен срочен трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител има установена задължителна съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК – решения по гр. дело № 640/2011г. трето г. о. ВКС и по гр. дело № 4656/2008г., трето г. о., ВКС, които представя. Излагат се съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос не е обуславящ за изхода на делото и не засяга решаващите мотиви на съда за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което изключва основание за допускане на касационно обжалване.
В поставения правен въпрос жалбоподателят поддържа, че поредицата от сключени с ищеца срочни трудови договори са такива по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
С обжалваното решение е прието, че трудовият договор и допълнителните споразумения не отговарят на изискванията за сключването на срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ; фактически същите са сключени по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – всички допълнителни споразумения и трудовият договор (девет на брой) са сключени за определен срок с посочването на начална и крайна дата на продължителност на договора и тъй като характера на изпълняваната от ищеца работа на длъжност „пощенски раздавач” не е временен, сезонен или краткотраен, нито в договорите се сочи да е била налице конкретна причина – икономическа, финансова, технологична, пазарна, която да е наложила сключването на срочен трудов договор за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, без да са установени й другите представки на ал. 4 на чл. 68 КТ, съдът е приел, че първият договор и последвалите го допълнителни споразумения са сключени в нарушение на ал. 3 и ал. 4, поради което на основание чл. 68, ал. 5 КТ се смята да са сключени за неопределено време, респ. работодателят не е имал основание да прекрати трудовия договор с изтичането на определения срок по чл. 326, ал. 1, т. 3 КТ. В този смисъл и въпросът, дали фикцията по чл. 68, ал. 5 КТ се прилага и по отношение на срочен трудов договор сключен за заместване по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е ирелевантен за изхода на делото и не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 600 лв. по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2158 от 16.12.2014г. по гр. дело № 3455/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Д. Л. Х. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ