ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№730
София, 14.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 215/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” ЕООД гр. В. против въззивното решение на Варненски окръжен съд № 1* от 30.10.2009 год. по гр. д. № 1913/2009 год., с което е оставено в сила решение № 2* от 14.07.2009 год. по гр. д. № 2467/2009 год. на Варненски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на К. С. С. извършено със заповед № 30 от 19.01.2009 год., с която е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 325, т. 1 КТ „по взаимно съгласие”, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „билетопродавач” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1341,67 лв. за периода 19.01.2009 год. – 30.06.2009 год., като със въззивното решение искът е уважен до пълния предявен размер и работодателят е осъден да и заплати й разликата над 1341,67 лв. до 1500 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят без да изведе материалноправен въпрос поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се позовава на противоречива съдебна практика. Представя съдебно решение по гр. д. № 1288/2005 год. на ВКС, според което „издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ и връчването й на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на посочената норма, тъй като отправянето на предложение изисква неговото съдържание да има такъв характер, поради което процесната заповед следва да се счита за акт на работодателя за прекратяване на трудовоправната връзка, и това е така, защото разпоредбата на чл. 325, т. 1 КТ изисква наличие на насрещна воля от страна на работника със съдържание идентично на това на работодателя.” Според второто съдебно решение по гр. д. № 1574/2001 год. на ВКС „волеизявленията на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие, могат да бъдат изразени писмено в заповедта по чл. 325, т. 1 КТ, тъй като няма пречка работодателят да отправи предложение за прекратяване на трудовия договор, чрез самата заповед, а работникът или служителят може да приеме или да не приеме предложението.”
Ответницата К. С. С. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил материалноправния въпрос, но се е позовал и представил съдебни решения, с които противоречиво е разрешен въпроса – може ли чрез заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, работодателят да отправи и предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, респ. възможно ли е волеизявленията на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяване му по взаимно съгласие да бъдат изразени писмено в заповедта по чл. 325, т. 1 КТ. Този въпрос, с представените съдебни решения, е разрешен противоречиво в практиката на ВКС.
За да се допусне касационно обжалване, правният въпрос трябва да е относим към спора разрешен с обжалваното решение и да обуславя решаващите мотиви на съда за основателността на исковете.
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконна, тъй като между страните по трудовото правоотношение не е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение – ищцата не е обективирала такава воля в писмена молба, а заповедта и връчването и на служителката не може да се тълкува като предложение по смисъла на чл. 325, т. 1 КТ. Предложението изисква неговото съдържание да има такъв характер, затова процесната заповед следва да се счита за акт на работодателя за прекратяване на трудовоправната връзка, който е произвел правно действие, поради което последващата заповед със същия номер и дата, връчена на ищцата на 29.01.2009 год. на друго правно основание е без правно значение. От изложеното е видно, че с обжалваното решение въззивният съд е възприел даденото разрешение на правния въпрос според приетото с решението по гр. д. № 1288/2005 год. на ВКС.
Наличието на противоречива съдебна практика по правния въпроса, като основание за допускане на касационно обжалване, предполага сходство на разрешените случаи. С оглед данните по настоящето дело, конкретизираният правен въпросът по представената съдебна практика, не е от значение за изхода на делото, което поражда друг въпрос – може ли с конклудентни действия да се изрази воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, когато законът изисква писмена форма. По този въпрос няма противоречива съдебна практика, още повече, че с разпоредбата на чл. 335 КТ по императивен начин е уредена формата за прекратяване на трудовия договор – писмена, независимо от това по инициатива на коя от страните се извършва и независимо от това дали е със или без предизвестие. В този смисъл волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 от страната, към която е отправено предложението със заповедта, следва да е писмено, чрез подписване на заповедта от работника/служител, както е станало в случая разгледан със съдебно решение по гр. д. № 1574/2001 год. на ВКС, представено с изложението за допускане на касационно обжалване. Това потвърждава извода, че представената съдебна практика не е относима към спора разрешен с обжалваното решение, за изхода на който правно значение имат други материалноправни въпроси, които касационният съд не може да изведе, без да наруши служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. по тъл. дело № 1/2009 год. на ОСТГК на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 30.10.2009 год. по гр. д. № 1913/2009 год. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ