О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
гр.София, 14.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 1857/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София срещу решение № 2145/21.11.2013 год. на САС, постановено по т.дело № 611/2013 год. на ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по т.дело № 2820/2010 год. от 19.11.2012 год. на VІ ТО, 15 състав. С него е уважен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите в [фирма] от 11.10.2010 год., предявен от М. Д. Я.-Б.. В жалбата на ответното дружество се поддържа, че постановеното въззивно решение е недопустимо поради липса на членствени отношения между страните към момента на провеждане на процесното общо събрание, която изключва процесуалната легитимация на ищцата, непритежаваща качеството акционер, както и поради наличието на преюдициален спор по чл.71 ТЗ – предмет на висящо търговско дело № 5359/2011 год. на VІ ТО, 17 състав на СГС. В отношение на евентуалност касаторът обосновава приложното поле на обжалването с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, свързани с обсъждането на доводите и възраженията на страните, както и на всички релевантни доказателства. Претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ищцата М. Я.-Б. изразява становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол поради липса на формулирани от касатора въпроси, обуславящи изхода на спора, и на конкретно изложение на основания за допускане на касационно обжалване. В отговора се поддържа, че касационната жалба съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да се разглеждат във фазата на селектирането и?.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните приема следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение на апелативен съд и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, въззивната инстанция е приела за надлежно установени материалноправната легитимация на ищцата и твърденията и? за нарушени членствени права чрез отказ на ответното акционерно дружество да и? предостави писмените материали, свързани с дневния ред на процесното общо събрание на акционерите, и да я допусне до участие в него в нарушение на разпоредбите на чл.224 и чл.220 от Търговския закон.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси в раздел ІІ на жалбата са два. Първият от тях е „следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните факти и доказателства за тях, които са от решаващо значение за изхода на спора”, а вторият е „следва ли съдът да установи по безспорен начин дали ищецът по конститутивен иск с правно основание чл.74 ТЗ притежава качеството акционер/съдружник в ответното дружество”. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 год. по ТД № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен да посочи две групи основания в жалбата си – основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, обуславящи нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК – произнасяне на съда по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос с ясна и точна формулировка, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси и са изложени съображения за вероятна недопустимост на обжалваното решение поради наличието на отрицателни процесуални предпоставки – висящ преюдициален спор между страните, решението по който е от значение за изхода на спора по настоящото дело и липса на процесуална легитимация на ищцовата страна.
В изпълнение на служебното начало и на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по възраженията на ответното дружество за недопустимост на иска и постановения първоинстанционен съдебен акт. След анализ на събраните от Софийски градски съд писмени доказателства, установяващи членствени правоотношения между страните – временно удостоверение, представено в оригинал, чиято автентичност не е оспорена, и заверено копие от книгата на акционерите на [фирма], Софийският апелативен съд обосновано е приел, че ищцата е акционер в ответното дружество към 10.11.2010 год. – датата на провеждане на процесното Общо събрание на акционерите.
По делото не са представени доказателства за наличието на висящ преюдициален съдебен спор по т.дело № 5359/2011 год. на VІ ТО, 17 състав на СГС, поради което твърденията на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното решение са неоснователни.
Процесуалноправният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационен контрол, е формулиран твърде общо, за да бъде квалифициран като обуславящ правната воля на съда въпрос, включен в предмета на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Съответствието на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 год. по ТД № 1/2002 год. на ОСГК по първия въпрос на касатора изключва възможността за допускане на съдебния акт до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по заявените доводи в жалбата във връзка с релевираните в срока по чл.74, ал.2 ТЗ пороци на решенията на Общото събрание, съставляващи основания за отмяната им, като е обсъдил всички доказателства, които са допустими и относими към въведените с исковата молба основания по чл.74, ал.1 ТЗ.
Въпросите, повдигнати от касатора във връзка с правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд при обсъждането на събраните доказателства относно релевантните факти и оплакванията за необсъдени или погрешно обсъдени доказателства, не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК с оглед законодателното разрешение относно функциите на касационната инстанция по унифициране на правоприлагането. Основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК не могат да бъдат обект на проверка във фазата на производството по селектиране на жалбите.
По изложените съображения решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ТК,2 състав на ІІ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2145/21.11.2013 год. по т.дело № 611/2013 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ