4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
С., 15.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1246/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано е по касационна жалба на Н. А. А. – от [населено място] срещу Решение №184 от 25.07.2011 г. по т.д. №344/ 2011г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №692 от 29.12.2010 г. по т.д. №1061/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на Н. А. А. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 26 150 евро – на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД – платена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.09.2007 г., 367.17 евро – обезщетение за забава върху главница 1000 евро за периода 29.08.2007 г. – 30.06.2010 г., 2228.70 евро – обезщетение за забава на главница 6287.50 евро за периода 28.09.2007 г. – 30.06.2010 г., 6517.44 евро – обезщетение за забава върху главница 18 862.50 евро за периода 20.10.2007 – 30.06. 2010г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Приложение към касационна жалба жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос – за доказателствената сила на неподписан електронен документ, по който няма съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че разпоредбите на чл. 184 ГПК и чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕП са ясни и точни, оспорва и жалбата по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че цената на обуславящия иск не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което са отхвърлени иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД за 26 150 евро – платена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.09.2007 г. и искове за обезщетения за забавено плащане общо 9113.31 евро, възивният съд е изложил, че ответникът е обещал на ищеца да му прехвърли собствеността на подробно описания обект, находящ се в [населено място], като ищецът е бил управител и представляващ [фирма] – посредник на страните при сключване на договора, и извършващ срещу комисионно възнаграждение продажби на други обекти в комплекса, като след завършването на обекта и издаване на 18.08.2008 г. на разрешение за ползване, ответникът е продал с нот.акт №1135/2009 г. от 03.09.2009 г. имота на трето лице. По спорните въпроси изпълнил ли е продавачът задължението по т.7.2 от Договора, и кой е развалил договора и на какво основание, съдът е приел, че в т.18.1 от Договора страните са постигнали съгласие да водят кореспонденция и по електронна поща, и купувачът е посочил за свой адрес представляваното от него дружество [фирма]. Въз основа на представените от ответника заверени за вярност разпечатки от електронни писма, съдът е съобразил, че ответникът е изпратил до ищеца на цитираните дати и-мейли във връзка с договора: затова, че около 15 август ще бъде изготвено разрешението за ползване, за изпратени копия от разрешението за ползване и от акт обр.16, затова кой ще изготви нотариалните актове, неколкократни напомняния и покани ищецът да издължи вноските от цената и предупреждение от 23.12.2008 г., че ще загуби платените суми, съобразил е и исканията на ищеца на посочените дати за допълнителен срок за плащане и да не се прекратява договора. По оспорването от ищеца на тези писмени доказателства, съдът е изложил, че съгласно чл. 184 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител, като заверен от страната препис, и с оглед съгласието на страните да получават съобщения по посочените електронни пощи, съгласно чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕП е приел, че писмената форма на разменените волеизявления се смята спазена. По съображения, че оспорените електронни документи не носят електронен подпис, затова съставляват неподписани частни диспозитивни документи, съдът е преценил съдържанието им наред с всички останали доказателства и е приел, че ищецът е знаел за завършването на комплекса и за издадените затова документи и че е искал от ответника отсрочка за изпълнение на задълженията за плащане. Като е заключил, че ответникът е изпълнил задължението по т. 7.2 от Договора, че е изправна страна и е развалил договора с изявлението от 20.01.2009 г., е посочил, че може на основание т.13.5 от Договора да задължи получените плащания, затова са неоснователни предявените искове.
С оглед изложеното изведеният от жалбоподателя процесуално – правен въпрос: за доказателствената сила на неподписан електронен документ, е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода му по спорните между страните въпроси. По този въпрос жалбоподателят иска да се допускане касацинно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с довода, че няма задължителна съдебна практика, но всъщност основава искането на несъгласие с изводите, направени в решението, относно оспорването на разменените електронни писма, в която част възразява, че съдът неправилно ги е кредитирал, че не е бил уведомен, и че ответникът не е изпълнил задължението по т.7.2 от договора, който извод прави като обсъжда останалите събрани доказателства. Така поддържаното не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика по приложението на чл. 154 ал. 3 ГПК (отм.), и сега чл. 193 ал. 3 ГПК за доказателствената сила на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, проверката на който, съгласно чл. 155 ГПК(отм.), сега чл. 194 ал. 1 ГПК, съдът извършва след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, и прави извод основателно ли е оспорването на документа. Тъй като законът смята съставения електронен документ за писмен документ – чл. 2 ал. 2 ЗЕДЕП и няма спор, че в случая не е подписан с електронен подпис, при оспорването му от ищеца, се прилагат правилата за частния недописан документ и доводите на жалбоподателя срещу приетото, че ответникът е спазил т. 7.2 от Договора, съставляват оплаквания за неправилност на решението – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не доводи, обосноваващи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
С оглед изложеното искането за допускане н касационно обжалване е неоснователно. Жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 2196 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №184 от 25.07.2011 г. по т.д. №344/2011г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. А. А. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 2196 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: