О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
С., 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1612 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. К. П. и Д. С. П. чрез адв. П. И. З. срещу въззивно решение № 252/13.07.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 306/2011 г.
Излагат доводи за противоречие с материалния закон.
Насрещните страни И. К. Ш., В. С. Ш. и К. И.Ш. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Г. К. П. и Д. С. П. са предявили иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване спрямо тях относителната недействителност на договора по нот. акт № 85/2004 г. за продажба на недвижим имот от И. К. Ш. и В. С. Ш. на К. И.Ш..
Окръжният съд, като е отменил решението на първостепенния Петрички районен съд, е отхвърлил иска, като погасен по давност.
Съдът установил, че на 16.01.2004 г. И. Ш. предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К. Г. П..
В наказателното производство, родителите на К. П. предявили граждански иск срещу деликвента за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на К. П..
Присъдата, с която И. Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 НК и е осъден да заплати обезщетения на Г. К. П. и Д. С. П. от по 20 000 лв., е влязла в сила на 28.06.2006 г.
На 14.06.2004 г. И. Ш. и съпругата му В. С. Ш. продали на К. И. Ш. свой жилищен недвижим имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност, находящ се [населено място].
Г. и Д. Попови предявили иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо тях на тази сделка против И. Ш., В. Ш. и К. Ш. на 25.11.2009 г.
Преди това, също през 2009 г. са предприети и принудителни действия по събиране на присъдените обезщетения, като са образувани изпълнителни дела.
Съдът е приел, че моментът, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД е датата, на която е извършена увреждащата кредиторите по деликта разпоредителна сделка /14.06.2004 г./. Петгодишният давностен срок е изтекъл на 14.06.2009 г., а исковата молба е депозирана след това. Изложени са съображения, че наказателното производство не спира теченето на давността. Предявеният граждански иск, както и предприетите изпълнителни действия по събиране на присъдените обезщетения, нямат отношение към въпросите за спиране и прекъсване на давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД.
Касаторите са повдигнали въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност – от настъпване на непозволеното увреждане или от сключване на увреждащата сделка. Съдът не е разглеждал така поставен проблема, а и от друга страна и касаторите сами не поддържат, че давността за иска по чл. 135 ЗЗД започва да тече от момента на непозволеното увреждане /това е смъртта на Ш./. От него момент ищците са станали кредитори по вземането за обезщетение /чл. 45 ЗЗД/. Именно поради това си качество, след 16.01.2004 г., те са увредени от продажбата, с която на 14.06.2004 г. длъжникът – деликвент И. Ш. е намалил активите си, продавайки свой имот на К. Ш..
По вьпроса дали давността за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД започва да тече от датата на сделката, не е се установява противоречиво разрешаване с приложените от касаторите съдебни актове. В същото време, на въпроса е отговорено утвърдително по реда на чл. 290 ГПК /напр. Р-292-11-ІV ГО ВКС по гр.д. № 1220/2010 г./.
По правния проблем дали се прекъсва давността с предприемане на действия за принудително изпълнение също няма противоречива съдебна практика. Принципното разрешение е, че теченето на давностният срок се прекъсва, но стига изпълнението да е относно вземането. Изпълнителните действия по вземането за деликта, обаче, нямат отношение към вземането по чл. 135 ЗЗД и в този смисъл е и разрешението на Благоевградския окръжен съд в обжалваното решение.
Част от представените в изложението съдебни актове имат предвид други хипотези на предприето принудително изпълнение, когато то е за събиране именно на вземането .
Представена е и противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на състави на Върховния касационен съд при действието на ГПК от 1952 г. по въпроса дали с предявяването на исковете за вземането на обезщетение в наказателния процес давността е прекъсната по чл. 116, б. „б” ЗЗД и дали тя е започнала да тече отново с уважаването на исковете по чл. 45 ЗЗД.
От представеното Р-311-2010-ВКС-ІV ГО се установява, че противоречивата съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК, което значи, че няма основание да се допусне касационно обжалване, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС.
В същия смисъл са и последващите решения на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, както и възприетото от Благоевградския окръжен съд.
Не се установява и поддържаното противоречие с ТР 5-2006-ОСГТК ВКС. В тълкувателния акт е разгледан въпроса за прекъсване и спиране на давността по деликтните искове и е разяснено, че подобни последици не настъпват с образуване на наказателното производство. Давността и то, за вземането по чл. 45 ЗЗД спира само, ако е предявен иска за обезщетение – в или извън наказателното производство.
Тези постановки нямат отношение към „вземането” по конститутивния иск чл. 135 ЗЗД. Напротив, в същото тълкувателно решение е разяснено, че качеството кредитор по вземането за обезщетение настъпва със самия деликт. Следователно, последващата сделка именно, защото уврежда интереса за удовлетворение на кредитора, ще е основание да се предяви иска по чл. 135 ЗЗД.
Давностният срок за вземането по деликта и давностният срок за упражняване правата по чл. 135 ЗЗД са различни и спирането или прекъсването на единия, не влияе върху теченето на сроковете по чл. 110 ЗЗД спрямо другия иск.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 252/13.07.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 306/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: