3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 03,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 991/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №977 от 13.06.2012г. по т.д.255/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – Д. чрез М. на финансите е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Посочил е, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса, свързан с валидността и допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, който въпрос е заявен като относим към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е твърдял, че същият въпрос бил решен и в противоречие с практиката на ВКС – изброени решения на тричленни състави. Освен това е заявил, че решението на въззивният съд било в противоречие и с ТРОСГТК № 1 /09г., което било основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед това, че ако решението е нищожно или недопустимо касационната инстанция следвало да упражни контрол върху него. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Поставеният от него въпрос е неотносим към основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК така както е развит в неговото изложение. Този извод се налага от това, че същият е сочил доводи единствено по отношение на недопустимостта на акта на въззивният съд, а посочените решения – тълкувателна практика и задължителна за съдилищата, поради това, че е постановена по чл.290 ГПК, касаят не противоречие при разрешаване на правен въпрос / какъвто не е поставен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК/, а само разглеждат процедирането на касационния съд при евентуална недопустимост на обжалваното пред него решение.Следователно, касаторът е направил единствено довод за недопустимост на съдебния акт, чиято евентуална основателност самостоятелно би могла да доведе до допускане на касационно обжалване, съобразно разрешенията на т.1 ТРОСГТК №1/09г. на ВКС на РБ / неправилно цитирано от касатора като обосноваващо довод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/.
Страната е обосновала недопустимост на акта,с лаконичен довод за неправилност на изводите на въззивната инстанция относно допустимостта на решението на първостепенния съд, препращайки към доводите във въззивната жалба на противната страна, изразяващи се в това, че първостепенния съд е разгледал апорта направен с решение №2 / 20.12.2004г., а не апорта, предмет на исковата молба обективиран с решение №3 /31.03.2005г. на СГС, ф.о. За да приеме, че решението е постановено валидно, но е неправилно въззивният съд е мотивирал, че макар и да е разглеждал в своите мотиви предходно решение по фирменото дело, с което е вписан не апорта, извършен впоследствие и мотивиращ ищеца да иска прогласяване на нищожността му на основание чл.180 ДОПК / отм./, а друга вноска в капитала на дружеството – сега касатор, то в диспозитива е отхвърлен предявения иск, т.е. налице е произнасяне по него.Доводите на страната са неоснователни, тъй като с оглед развитото от нея разбиране, не се обосновава недопустимост нито на заведения иск, нито на постановеното от първостепенния съд решение. С оглед приетото с т.19 на ТРОСГК № 1 /2000г. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено като предмет на делото с исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. С оглед това, диспозитива на решението е и единствения източник на силата на пресъдено нещо, а мотивите на решението не са част от него, доколкото с резолутативната част единствено се привежда и изпълнението и съответно служи като основание за издаване на титул за изпълнение. Или след като мотивите не са източник на правни последици, а такъв е само диспозитива, то и законосъобразно, въззивният съд е счел, че обжалваното пред него решение е валидно постановено и с оглед правомощията си на въззивен съд е разгледал спора по същество, мотивирал е свои изводи, които не са съвпаднали с изводите на първостепенния съд, който е разгледал предявения иск. Именно първостепенният съд е очертал ясно предмета на спор и квалифицирал иска по чл180 Д. / отм./, съобразно исковата молба/ вж. стр. 230, гр.д. 1131/05 на СГС. /Това, че е обосновал крайният си извод, без да вземе предвид всички данни по делото съставлява неправилност на неговите изводи поради съществено процесуално нарушение, което е отчетено от въззивния съд и съответно отстранено при новото разглеждане на спора. Неправилността на акта на първостепенния съд не е предмет на настоящето производство, чийто предмет може да бъде само решението на въззивния съд и неговата правилност, само, обаче когато то е допуснато до касационно обжалване. Или след като не е налице вероятност по изложените от касатора съображения да бъде приета недопустимост на обжалвания акт, а той не сочи други доводи свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че не са налице предпоставките на нормата, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №977 от 13.06.2012г. по т.д.255/12г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: