О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 731/03.06.2014
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: С. Димитрова
Г. Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1104 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 171/ 04.11.2011 г. по гр. д. № 392/ 2013 г, с което Варненски апелативен съд е отменил в осъдителните части решение № 151/ 20.06.2013 г. по гр. д. № 82/ 2013 г. по описа на Варненски окръжен съд и е отхвърлил иска на [фирма] срещу С. И. П. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 17 440 лв. – обезщетение на претърпяната загуба вследствие неизпълнение на задължения по договор от 15.12.2009 г и сключеното въз основа на него споразумение от 20.07.2010 г.
Недоволен от решението е касаторът [фирма]. Д. до касационно обжалване обосновава със становището, че въззивният съд се е произнесъл по три въпроса, първият и третият от които материално-правни, а другият – процесуалноправен, които обуславят изхода на делото: Правилно ли е приложен чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато в резултат на погрешно тълкуване на договора съдът е подменил действителната обща воля на страните? Погрешното квалифициране на договора като такъв за посредничество вместо за поръчка има ли значение за фактите, които пораждат иска за компенсаторно обезщетение на вредите от неизпълнението на задълженията на довереника? Преценката, че договорните задължения на довереника са погасени предполага ли самостоятелна преценка, че длъжникът е изпълнил задължението с грижата на добър стопанин?
К. счита, че първият въпрос въззивният съд е решил в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, приложени към изложението, а другите два са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са касационни оплаквания за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация С. И. П. възразява, че няма основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане. По същество намира решението правилно.
В. съд е подложил на тълкуване действителната обща воля на страните, изразена с договора от 15.12.2009 г. и споразумението от 20.07.2010 г, постигането на което е предвидено като възможност в раздел І, г. 2 от договора. Приел е, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е възложил на ответника срещу възнаграждение да извърши следните действия: 1) да проведе предварителни преговори за сключването на договор за покупко-продажба на осем конкретни поземлени имота и да постигне цена не по-висока от 25 000 лв; 2) да извърши проверка, че продавачът притежава документите, необходими за сключването на договора за покупко-продажба в нотариална форма и 3) да снабди ищеца с препис от нотариалния акт. Квалифицирал е договора като такъв за посредничество за сключването на конкретна сделка. В. съд е приел, че ищецът е погасил чрез изпълнение договорните си задължения, а това изключва пораждането на предявеното вземане по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Това е така, защото: 1) е представен н. а. № 112/ 21.07.2010 г, с който С. Г. С. е продал на ищеца 8-те имота при цена по-ниска от 25 000 лв. и 2) след 21.07.2010 г. е вписана исковата молба, с която Е. Д. А., праводателят на С. Г. С., е предявил исковете срещу ищеца по настоящото дело за прогласяване на нищожността на договора по н. а. № 96/ 15.07.2010 г. на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (липса на съгласие като последица от неавтентичния подпис на Е. А. в договора по нотариален акт № 96/ 15.07.2010 г, с който С. С. се е легитимирал като собственик пред нотариуса по сделката с ищеца) и за ревандикация на 8-те имота. В. съд е счел, че тези искове са уважени, но влязлото в сила решение е без значение за настоящия спор. Това е така, защото ответникът не се е задължавал за вещно-транслативен ефект на договора, за който е посредничил и да извършва правен анализ на собствеността на продавача.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпросът за тълкуването на договора в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД обосновава въззивното решение. Погрешното тълкуване подменя действителната обща воля на страните; подменя и договорното задължение, чието неизпълнение поражда вземането за обезщетение по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Приложените решения са в приложението на чл. 20 ЗЗД. В. съд е определил задължения на ответника в съответствие с критериите на чл. 20 ЗЗД. Следователно обжалваното съответства на приложените, а това изключва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Договорът за посредничество не е институционализиран. Всеки конкретен се сключва по правилата на чл. 9 ЗЗД, включително и този за търговско посредничество. Това означава, че липсва критерий за отграничаване на договора за посредничество от договора за поръчка. Вторият въпрос касаторът извежда от разлики в двата договора. Следователно е обективно негоден да осъществи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
И последният въпрос не осъществява допълнителното основание за допуск на касационната жалба до разглеждане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Практиката е единна за това, че всеки извод, че има изпълнение инкорпорира в себе си извода, че задължението е изпълнено от длъжника с грижата на добрия стопанин, респ. с грижата на добрия търговец или че изпълнението съответства на конкретния закон, който изисква различна грижа. Основание за промяна на практиката няма.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 171/ 04.11.2013 г. по гр. д. № 392/ 2013 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.