5
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
С., 5.11. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА Ю.
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 515 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. Г., подадена чрез адвокат Т. Д. срещу определение № 9725 от 8.06.2012 г. по ч. гр. д. № 4763/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 28.02.2012 г. по гр.д. № 1210/2012 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено за разглеждане на Районен съд, [населено място].
Ответницата по частната жалба С. Б. Т., чрез адвокат А. Д. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, алтернативно, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена от М. Й. Г. срещу С. Б. Т. искова молба за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Мило М. Г., род. на 13.08.2002 г., определяне режим на лични контакти между детето и ответницата, както и съдът да постанови детето да живее при ищеца, да се разреши същото да пътува за посочения период и държави само със съгласието на неговия баща, и да се постанови издаване паспорт за задгранично пътуване на детето, без да е необходимо съгласието на майката. В преклузивния срок по чл.119, ал.3 ГПК ответницата е възразила, че делото не е подсъдно на този съд. С определение № 54 от 28.02.2012 г. Софийски районен съд е приел, че спорът между родителите относно родителските права се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето, който в случая е в [населено място], където то пребивава. Прекратил е производството пред себе си и изпратил делото на компетентния съд- Петричкия районен съд.
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на Г. срещу първоинстанционното определение, по съображения, че настоящият адрес е адреса на който живее детето на страните в [населено място]. Приел е, че от представените с писмения отговор на ответницата доказателства, както и от изложеното в исковата молба е установено, че детето от м. ноември 2011 г. заедно с майка си живее в [населено място], където и учи. По съображения, че настоящият адрес на детето е този на който то пребивава, независимо от обстоятелството, че ищецът е представил удостоверение от което е видно, че към датата на подаване на исковата молба настоящият му адрес е бил в [населено място] е приел, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за определяне на местната подсъдност при спор между родителите, които не живеят заедно относно упражняването на родителски права. Поставените в изложението въпроси са относно това може ли да се приеме, че настоящият адрес на детето е в [населено място], при положение, че с исковата молба е представено удостоверение на СО, район С., от което се установява, че към датата на подаване на исковата молба детето е с настоящ адрес в [населено място]; при определяне настоящият адрес на детето кой закон следва да се приложи- ЗГР или ЗЗДет; в случай че единият родител без съгласието на другия промени настоящият адрес на детето може ли да се приеме, че новорегистрираният е настоящия му адрес; следва ли при определяне на настоящия адрес да намери приложение разпоредбата на §1, т.15 ЗЗДет.; може ли съдът да кредитира доказателства представени с отговора на исковата молба, без да е дадена възможност на ищеца да ги оспори. Поддържа се, че по поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съдът в настоящия състав намира, че въпросът, който е от значение за изхода на спора е- кой съд е компетентен да разгледа спора между родители, които не живеят заедно, относно упражняването на родителските права – съдът по настоящия адрес на детето към момента на подаване на исковата молба или компетентен е съдът в района на който то пребивава.
Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК спорът относно родителските права по отношение на малолетното дете се решава от районния съд по настоящия адрес на детето-специална местна подсъдност на този вид спорове. Съгласно чл.94, ал.1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава, като този адрес подлежи на регистрация, а за малолетните лица, както е в разглеждания случай, заявяването на настоящия адрес на детето се извършва от законните му представители /чл. 96, ал. 3 от същия закон/. По принцип се приема, че адресът на детето е същият, както на родителите му. В същият смисъл е и § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според който „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава. При съобразяване с посочените разпоредби Софийски градски съд е приел, че настоящият адрес на детето е този на който то пребивава и това е адресът в [населено място], на който то заедно с майка си живее от м. ноември 2011 г.
Произнасянето на въззивния съд по този въпрос не касае тълкуване на нормата на чл.127, ал.2 СК, което да обуславя проверка на определението по критериите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в съответствие със задължителната практика въззивният съд е изложил мотиви в съобразителната част на определението защо приеме, че настоящият адрес на детето е в [населено място]. Цитираното ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974 г. е неотносимо към настоящия случай, тъй като в него не е дадено разрешение на поставения въпрос. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в посочените от жалбоподателя решение също не е дадено разрешение на поставения правен въпрос.
Предвид на това, не може да се приеме, че решаването на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че дадено от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика, както и че въпросът е противоречиво разрешен в обжалваното определение и цитираните съдебни актове, и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 9725 от 8.06.2012 г. по ч. гр. д. № 4763/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: