О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 560/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с §2, ал.9 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Ю. С. П., чрез адвокат А. Р., с вх.№26996/14.04.2010 год. на Софийския градски съд срещу Определение №8086/20.07.2009 год. по ч.гр.д.№1808/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-д въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение от 21.01.2009 год. по гр.д.№44466/2008 год. на Софийския районен съд, І Г.О., с което е оставена без уважение молбата му за спиране изпълнението по изпълнително дело №63/2008 год. на Д. при районен съд гр.Петрич. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че не са налице двете предпоставките за спиране на основание чл.250, ал.1 ГПК, отм. на изпълнителното производство, образувано по молба на Д.” въз основа на несъдебно изпълнително основание- издаден на 28.02.2008 год. на основание чл.237, б.”в” и б.”к” ГПК, отм. изпълнителен лист в полза на фонда за сумата 116 865 лв. по договор от 14.01.2001 год. за предоставен от него на частния жалбоподател кредит и за разноски в размер на сумата 1508.65 лв. Прието е, че жалбоподателят не е представил обезпечение по реда на чл.180 и 181 ГПК, а възражението му не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума по главницата не се дължи.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подържа, че неправилно съдилищата не са приели, че задълженията по договора за кредит, сключен между Д.” като кредитор, и Е. К.- Ю. С.”, в качеството му на кредитополучател, след продажбата на търговското предприятие на Е. К.- Ю. С.” на Е. И.” са преминали изцяло към приобретателя по сделката на основание чл.15 ТЗ.Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът оспорва частната касационна жалба, подържа, че е недопустима, не е налице подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а по същество е и неоснователна.
Частната касационна жалба е недопустима.
Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол. Съобразно изричната разпоредба на чл.274, ал.3,т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което е отказано спиране на изпълнението на основание чл.250, ал.1 ГПК, отм. не е сред тях. То не попада и под разпоредбата на т.2 на същата правна норма, защото с него не се дава разрешение по същество на друго производство. То няма самостоятелно съществуване, а е постановено във връзка с направени възражения за липса на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес.
Определенията за спиране, постановени на основание чл.250, ал.1 ГПК , подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тях само в случаите, само когато са постановени за първи път от въззивна инстанция/ вж. т.6 на ТР-1-2001 –ОСГК/, което на основание чл.130, ал.2 З. е задължително за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ю. С. П. срещу Определение №886/20.07.2009 год. по ч.гр.д.№1808/2009 год. на Софийския градски съд, ІІд-въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: