ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 731
София, 24.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 688/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Е” О. – гр. В. срещу Решение № 80 от 16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 949/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 1 от 15.ІІ.2008 г. по гр.д. № 289/ 2007 г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен искът на “Е” О. против ”Ю” АД за сумата 50 000 лв. – обезщетение за вреди от бездействието на ответника да изпълни задължението по заличаване на ипотека, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като се обжалва решение по дело от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Иска жалбата да се разгледа по същество.
Ответникът по касационната жалба ”Ю” АД – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за вреди от противоправно бездействие на Банката да поиска заличаване на вписани в нейна полза договорни ипотеки, след продажба на имота на публична продан. Съдът е посочил, че съгласно чл. 175 ал. 1 ЗЗД с извършването на публична продан на имота, всички ипотеки, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си, изключението от което правило е уредено в чл. 175 ал. 2 ЗЗД, каквото страните не твърдят да е налице. Съдът е посочил, че с извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението за възлагане, учредените в полза на Банката ипотеки са погасени ex lege, на основание чл. 175 ал. 1 ЗЗД, като е ирелевантно в отношенията между страните по делото и не е основание за ангажиране отговорността за вреди на ответника по чл. 49 ЗЗД бездействието на ответника по отношение на заличаването, което бездействие не е основание за деликтна отговорност.
Жалбоподателят не сочи кои са разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси, релевантни за делото, въз основа на които поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото настоящата инстанция може да изведе правните въпроси, разрешени от въззивния съд, релевантни за делото, но жалбоподателят не излага съображения в подкрепа на поддържаното основание, без каквито ВКС не може да провери дали това основание е налице.
Тъй като е налице съдебна практика по приложението на чл. 175 ЗЗД, която норма не е неясна или непълна и създадената съдебна практика не се нуждае от промяна, не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението, което обжалва, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, релевантен за делото, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 80 от 16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 949/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: